Петльовден е български народен празник. Чества се предимно в източнобългарските райони. Празнува се на 20 януари по нов стил или на 2-ри февруари по стар. Празникът се приема като мъжки и се свързва със здравето и половото съзряване на момчетата. На много места в страната се разглежда като мъжки аналог на Бабинден. Самият празник е познат под различни имена. Това се дължи на съвпадението на деня в който се почита паметта на Св. Евтимий Търновски.
Според народната традиция на празника трябва да се заколи петел, като той трябва да е отглеждан именно за тази цел, тоест да бъде “наречен”. Обикновено жертвеното животно се коли сутринта или вечерта, на прага на къщата или двора. Жертвоприношението става от младо момче, но на много места в страната бабата или майката на момчето заколва петела. В този случай младият мъж пипа само кръвта по ножа. Според старите обичаи кръвта от главата на петела се мажат лицата на малките момчета, вратите и праговете на къщата.
Петелът се сварява на курбан, който се раздава на съседи и роднини. Той се приготвя по различни начини – с ориз или с булгур, важното е да бъде сварен. Друг важен компонент за Петльовден е специална пита, която също се раздава за здраве и плодовитост.
В миналото през целия ден на този празник не се работи, а на някои места жените се събират на веселба.
Според преданията този празник се свързва със събирането на изключително тежкия кръвен данък- вземането на малки момчета от българските семейства. Легендата разказва за смела млада жена, която не иска да даде рожбата си на турците. След заплаха, че ще заколят детето, ако се съпротивлява, тя казва че сама ще го убие. През нощта извежда и скрива детето си извън селото. Прибира се и заколва петел на прага на къщата. С кръвта му маже цялата къща. Когато сутринта дошли отново за детето, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от това село. Оттогава та до днес, този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
