Бъдещето на българското зеленчукопроизводство е в оранжериите и там трябва да бъдат насочени усилията на производителите. Добър пример са краставиците – единствено при тях България има положителна нетна търговия, при всички останали зеленчуци сме нетен вносител. Полското производство ще се влага предимно в консервната промишленост, защото там се изисква ниска себестойност на продукта, за да има добра крайна цена.
Това каза Божидар Иванов, доцент в Института по аграрна икономика, по време на форум, организиран от Селскостопанската академия. На него учени от България и чужбина обсъдиха в София развитието на земеделието в България и Европа, както и тенденциите на световните стокови пазари.
Общата селскостопанска политика се отрази изключително негативно на производството на зеленчуци, уточни още той. Голям спад в производството на зеленчуци в България се наблюдава след 2007 г., защото естествено се насочват ресурси към производства, където сигурността на доходите е по-висока, а рисковете са по-ниски. Според учена производството на полски оранжерийни зеленчуци у нас ще остане на равнището на развитие от последните години, ако нещо не се промени. През 2015 г. част от обвързаната подкрепа по ПРСР отиде в сектор зеленчуци, но все още фермерите не обръщат поглед към зеленчуците, когато планират да диверсифицират производството си, каза още той.
Преработката на домати бележи скок през 2015 г., но остава проблемът с липсата на сигурност на доставките. Очакваме по-добри тенденции в производството на домати. В световен мащаб по-голямата част от производството ще се извършва в оранжериите, каза още доц. Иванов.
