Асоциацията на земеделските производители в България настоява за единна национална позиция срещу CBAM, докато войната в Персийския залив и новите екотакси заплашват достъпността на торовете и вдигат драстично цената им
Ръководството на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), представено от своя председател Венцислав Върбанов и заместник-председателя Иван Георгиев, проведе критична работна среща със служебния министър на околната среда и водите Юлиян Попов.
Основен акцент в разговорите бе липсата на консолидирана държавна стратегия по ключови европейски регулации, които в комбинация с енергийната несигурност и дестабилизацията на доставките вследствие на войната в Персийския залив, подкопават рентабилността на аграрния сектор у нас.
От 1 януари 2026 г. влезе в сила реалното прилагане на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM), което задължава вносителите да купуват и предават въглеродни сертификати. Този нов „въглероден данък“ вече се калкулира в крайните цени на торовете, като очакванията на индустрията са за драстично поскъпване. Според анализи на „Агрополихим“, докато през 2026 г. първоначалният ефект е около 2,5% (между 40 и 100 евро на тон), то до 2034 г. тежестта ще достигне 100%. Това означава, че в близко бъдеще земеделците ще плащат с над 200 евро повече за тон тор, което е скок от 20% веднага и потенциално над 50% в дългосрочен план в зависимост от котировките на емисиите.
По време на срещата бе отчетен сериозен разлом в позициите на българските институции. Министърът на земеделието Иван Христанов, след разговори с Copa-Cogeca, изрази категорична подкрепа за максимално отлагане на CBAM до стабилизиране на международната ситуация. В същото време министър Юлиян Попов акцентира, че България все още няма единна национална позиция по темите за CBAM, системата за търговия с емисии и Социалния климатичен фонд. Тази липса на консенсус е сериозна пречка за защитата на българския интерес на европейско ниво, особено предвид факта, че от 2028 г. се очаква плащане на емисии и за горивата, използвани в селскостопанската техника и транспорта.
Председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов изложи сериозните опасения на бранша, подчертавайки необходимостта от незабавно решение на правителствено ниво.
„АЗПБ категорично настоява за консолидирането на единна национална позиция, която да бъде отстоявана активно пред европейските институции в Брюксел. Поставихме пред министъра и въпроса за спешна държавна намеса по отношение на критичната ситуация с екарисажите. Към настоящия момент дейността на операторите, имащи договорни отношения с БАБХ, е преустановена. Те отказват приемането и обезвреждането на странични животински продукти дори срещу заплащане, което доведе до изчерпване на капацитета за справяне с проблема във фермите.
Принудителното загробване на животни е недопустим сценарий, който би генерирал мащабен екологичен риск. Настояваме за незабавна координация между МОСВ и МЗХ, за да бъде приложен системен подход, който да предотврати тежки екологични и санитарни последствия за сектора и обществото“, заяви Върбанов.
Във връзка с инвестиционните проекти, подадени от фермери и преработватели към Държавен фонд „Земеделие“, от АЗПБ призоваха за по-бързи реакции от страна на РИОСВ и Басейновите дирекции при издаването на становища за одобрение на проектите. АЗПБ пое ангажимент да изпрати официални писмени предложения за решаване на проблемите.
Участниците в срещата се обединиха около мнението, че навременната реакция и синхронизирането на действията между ведомствата в отговор на изложените от асоциацията проблеми, е единственият начин българското производство да запази своята устойчивост и конкурентоспособност на европейския пазар в условията на растящ регулаторен и икономически натиск, и геополитическата непредвидимост в разрешаването на международните конфликти.
