Главна дирекция „Земеделие“ на Европейска комисия постави фокус върху интероперативността и управлението на данните в предложенията за ОСП
Изпълнителният директор Държавен фонд „Земеделие“ – РА Ива Иванова взе участие в 58-ата Конференция на директорите на Разплащателните агенции, проведена в Копенхаген, Дания в периода 19–21 ноември 2025 г. Основен акцент в работната програма бяха ключовите оперативни и стратегически теми за ефективното администриране на инструментите на Общата селскостопанска политика (ОСП).
Откриване на конференцията от Датското председателство постави акцент върху модернизацията на работата на разплащателните агенции чрез реално опростяване и дигитална трансформация. Беше подчертана необходимостта от ясни и гъвкави правила, внедряване на дигитални инструменти и изкуствен интелект, по-голяма устойчивост и координация при кризи, насочване на средства към зеления преход и тясно сътрудничество с Европейската комисия за по-ефективни резултати за фермерите и данъкоплатците.
Главна дирекция „Земеделие“ на Европейска комисия постави фокус върху интероперативността и управлението на данните в предложенията за ОСП. Комисията подчерта необходимостта от преодоляване на многократното докладване и фрагментираните системи, повишаване на качеството на данните чрез общи стандарти и принципа „събиране на данните веднъж – многократно използване“, както и създаването след 2027 г. на национални органи за управление на данните („Data Governance Authorities“) с цел последователност, прозрачност и намаляване на административната тежест за фермерите и администрациите.
Европейската сметна палата, представи резултатите от одитите на изпълнението на ОСП, очертавайки ключови рискови области.
Докладваното ниво на грешка при разходите за „Природни ресурси и околна среда“ е 2,6%, като административните грешки представляват 44% от установените несъответствия. Палатата препоръча ЕК да подкрепи държавите членки в разработването на по-опростени, но амбициозни еко-схеми, с цел намаляване на административната сложност и подобряване на спазването.
По отношение на използването на изкуствения интелект в публичния сектор се подчерта, че AI вече се превръща от иновация в необходимост за администрациите поради растящата сложност, ограничените ресурси и нарастващите изисквания към услугите. Подчертаха се бариерите пред внедряването – регулаторни изисквания, прозрачност и одитируемост, надеждност на моделите, интеграция с наследствени IT системи, и недостиг на умения. Дания представи успешни примери за преминаване от пилотни проекти към мащабни решения – използването на AI при одобряване на заявления в община Копенхаген, автоматизирано обработване на писма на граждани, и подкрепа на програмите за залесяване и екологични разрешителни.
Българската делегация се включи активно в тематичните дискусии, като обърна внимание на приложимостта на технологичните решения и потенциала за намаляване на административната тежест при гарантирано ниво на контрол, прозрачност и надеждност на данните.
Участието на Държавен фонд „Земеделие“ – РА в конференцията допринесе за укрепване на професионалното сътрудничество между държавите членки и споделянето на добри практики, свързани с дигитализацията, устойчивостта и управлението на риска при прилагането на ОСП.
