За да се развие разсадът, нужна му е топлина. За по мразоустойчивите – по-малко, за топлолюбивите – повече. Разбира се, топлината не е всичко, но без нея не може. При това в съоръжението, в което се отглежда разсадът, температурата не трябва да е все една и съща. С други думи спазва се някакъв режим.
Топлинният режим трябва да е съобразен с изискванията на отделните култури. Общо правило е до поникването на семената да се поддържа по-висока температура. Поникнат ли, леко се понижава, а след определен период се повишава според силата на осветлението – в слънчеви дни е по-висока, в облачни – по-ниска, а през нощта още по-ниска.
През първите две седмици от развитието на растенията се поддържа по-ниска температура на въздуха. По това време корените нарастват в по-топлата почва и в бъдеще могат да осигурят по-добро хранене . При оскъдно осветление и висока почвена и въздушна температура растенията прерастват, изнежват се, разсадът “изцулява”, както казват градинарите, и се развиват болести, като сечене например. Дали е топло или студено трябва да покаже термометърът, а не усещането на тялото.
Така например, доматите до покълването се нуждаят от 18-20 градуса топлина, а преди пикиране – 15-16. Пиперът и патладжанът иска поне 20-24 градуса, за да покълнат семената, а разсадите ще се чувстват добре при 16-18 градуса. Краставиците обаче за покълване искат над 25 градуса, а преди пикиране трябва да пазите 17-18 градуса. Зеле и салатки ще покълнат и при 15-16 градуса, а след това трябва да държите 12-14 градуса.
След пикирането температурният режим се поддържа в същия ред, но с 1 – 2 градуса по-висок.
