Съвкупността от липсата на работна ръка, ниски изкупни цени на розовия цвят и неблагоприятните климатични условия обуславя очакванията на производителите в Карловско за ниски финансови резултати през тази година. „Ако тази година ако стигнем до нулата, ще я броим за успешна,“ коментира за „Агрозона“ Христо Николов, председател на Национална асоциация на розопроизводителите.
Студеното време не позволява на пъпките да разцъфнат, поради което се очакват по-ниски добиви и ще се удължи периодът на прибиране на цвета. На много места вече се наблюдава пожълтяване и окапване на пъпките, оттук ще има загуби и в добивите, коментира Христо Николов.
Ако температурите не се повишат и продължат да липсват слънчеви дни, количеството и качеството на реколтата ще се понижат, каза още той. При това в началото на кампанията производителите се надяваха на по-високи добиви в сравнение с предходната година, когато добивите бяха много ниски.
В момента в Южна България се извършва идентификация на насажденията с маслодайната роза „Дамасцена“ и „Алба“. „Това е първа стъпка от необходимия процес на контрол от страна на държавата“, отбеляза розопроизводителят. Проверяващите от ИАСАС и Института по розата в Казанлък установяват не малко нарушения по отношение на чистотата на градините, по думите на Христо Николов: „Редно би било при проверките на тези комисии да присъстват служители на Областните дирекции и общинските служби по земеделие, които да удостоверяват с GPS-координати местата, на които се случват проверките. Не навсякъде това се случва и има случаи, в които проверяващите са заблудени и не са на точното място за идентификация. Това е съществен проблем.“
„Факт е, че в розовия сектор се включиха много неподготвени хора с надежди за бърза печалба. Те създадоха много насаждения, голяма част от тях неподдържани, не прецениха дали ще има пазари за продукцията им.“
В Национална асоциация на розопроизводителите членуват производители с общ обем над 6 000 дка насаждения, което е над 10% представителност на сектора. „Всички членове на асоциацията успяват да продадат цвета си, тъй като се занимават професионално с 
розопроизводството и имат осигурени пазари още от началото. Когато са създавали градините си, те са мислили как да реализират продукцията си. Ние също не сме доволни от цената, на която продаваме цвета си, но гледаме на това като на етап, през който трябва да преминем, да го превъзмогнем и очакваме по-добри времена“, коментира Христо Николов.
С влизането в сила на закона за розата браншът очаква да се създаде контролен орган при добиването, прекупуването и продаването на цвят. Ежедневно сме свидетели на това как се бере в нерегистрирани градини в нерегламентирано време вечер, когато е недопустимо, търгува се в нерегламентирани пунктове за събиране на цвят. Необходимо е по време на кампания да се извършват проверки на място в градините и дестилериите, за да се завиши контролът. Самият процес на идентификация показва, че хората могат да бъдат вкарани в правия път. Вече все повече хора търсят директен контакт с дестилериите, сключват преки договори без посредници. Ефектите от Закона за розата вече са налице, но съвсем не са достатъчни.
