Запазването на вековните гори и обявяване на нови защитени зони е единственият шанс за спасяването на глухаря, трипръстия и белогърбия кълвач в България“. Това стана ясно от думите на Димитър Плачийски и Стефан Аврамов от фондация „Биоразнообразие“ пред БГНЕС.
Димитър Плачийски от фондация „Биоразнообразие“ поясни, че основният шанс за спасяването на глухаря е постигането на много широко участие на всички заинтересовани страни за различните територии и за обявяването на нови защитени зони, като например „Рила-буфер“. Това е свързано с разработването и ефективното изпълнение на планове за управление на съществуващите защитени зони, преоценка на обхвата на установените местообитания на глухаря.
Съгласно Червената книга на България глухарят е застрашен вид с оглед на това, че неговата численост и разпространение в страната ни намалява в исторически план. Преди 1933 г. само в Родопите е имало около 4500 глухари. Днес броят им се оценява на не повече от 3000 птици в цялата страна. Най-много глухари има в Западни Родопи, Рила, Рилски манастир, Пирин и Славянка. В Западна Централна планина пък има само единични екземпляри.
Според Плачийски популацията на вида намалява основно заради сечите в горите. „Това е вид, който е изключително чувствителен към интервенции в местообитанията му. Той предпочита да живее в стари гори, над 80-годишна възраст. Средната възраст в горите, които живее е над 100. Другият фактор за птицата е свързан с безпокойството в резултат на изграждането и използването на съществуващи пътища и по-интензивното навлизане в горите. Глухарят е широкоразпространен в цяла Европа“, обясни експертът.
Трипръстият и белогърбия кълвач, пък се изхранват основно с насекоми, живеещи в мъртвите дървесини. „До скоро отстраняването на мъртвата дървесина от гората беше основен приоритет за българското горко стопанство. По тази причина и двата вида са сериозно застрашени“, отбеляза Стефан Аврамов. От трипръстия кълвач днес са останали само около стотина двойки в Рила, Пирин и Западните Родопи. Белогърбият кълвач е малко по-добре-с около 1000 двойки, живеещи основно в Странджа и Централен Балкан. Трипръстият кълвач е свързан по-скоро със смърчовите и иглолистни гори, а белогърбият – с буковите гори.
„Начинът на провеждането на сечта в тези гори влияе много на оцеляването на птиците. Двата вида кълвачи са били много повече, когато горите са били по-естествени. В момента са запазени основно в национални паркове, вековни гори, резервати и затворени басейни-гори, където няма пътища и не се прави дърводобив“, каза Аврамов. Той обясни, че основните препоръки са насочени към снабдяване на 10% от горите в „Натура 2000“ като зони за старите гори. Това беше решено още преди години, но още не е финализирано. Аврамов добави още, че е важно да остане достатъчно количество мъртва дървесина в горите, както и „Рила-буфер“ да се обявяви на защитена зона „Рила-буфер“.
Специалистите са категорични, че, ако тенденциите не се променят към конкретни мерки за опазване глухарите, трипръстия, и белогърбия кълвач ще продължат да изчезват. Тези видове обитават едни представителни екосистеми, чието запазване е от съществено значение. Става дума за територии от национални паркове, всички планини в България, които са от ключово значение за доставянето на екосистемни услуги за обществото-включително вода, въздух и туризъм.
