Над 7400 ракети са готови да посрещнат градоносните облаци, заплашващи земеделските площи на 17 хил. кв. км от територията на страната. „Сезонът започна на 27 април. През 2016 г. той продължи до към 10 октомври. Всяка година началото се определя от състоянието на културите и от метеорологичната обстановка. В края на миналия месец разполагахме с 8823 ракети. В момента са налични над 7400”, обясни шефът на ведомството инж. Ваньо Славеев пред агенция Монитор.
„Вече се наложи да обработваме облаците на няколко места в страната и сме изстреляли 717 ракети. Първоначално на 5 май имаше опасност от градушка в Северозападна България и след това в Южна. Почти навсякъде се изстрелваха ракети. Най-много работиха на полигона край Бърдарски геран, до Бяла Слатина. Повече опасности от градушки се очакват през следващия месец. Обикновено през юни се образуват най-много градоносни облаци и полигоните се използват най-много. Климатичните условия като цяло обаче продължават да се влошават. У нас се използват ракети българско производство”, допълни инж. Славеев.
На въпрос къде и кога ще се строят нови полигони за борба с градушките, той обясни, че в изпълнителната агенция е започнала реформа. „В момента има малък застой, защото ни бяха отпуснати само 4 млн. лв., при необходими 12 милиона за изграждане на нови площадки. Очакваме правителството да ни подкрепи. Новите полигони, които се планира да бъдат изградени, са в районите на Карлово – Казанлък, а също така и Любимец – Свиленград. На тези места ще се открият по около 30 площадки за изстрелване на ракети”, поясни Славеев, но добави, че те евентуално ще са готови най-рано за след година.
От земеделското министерство неофициално уточниха, че засега няма точни разчети за изграждането на нови противоградни полигони.
Страната разполага с 9 командни пункта, около които има по 20-30 площадки за изстрелване. Те не са мобилни. Радарите, следящи за появата на градоносни облаци в България са 3. Два са в южната част на страната – в Голям Чардак, Пловдивско и в Старо село, Сливенско. На север от Балкана единственият е в Бърдарски геран, Врачанско. Те имат работен радиус на действие от 150 км.
Успехът на всяко изстрелване на ракети зависи от началния момент на въздействието върху градоносния облак, обясняват експерти. Ако зараждането на градушката започне в опасния стадий в обсега на полигона, успеваемостта е гарантирана. Стане ли обаче зараждането на ледените кристали извън обсега на ракетите, то тогава е невъзможно да се предотврати падането им на земята, но с обработка на облака може поне да се намалят размерите им. Не се стреля по облаци над населени места.
Противоградните ракети са с калибър 55 мм. Те минават през облаците и пускат в тях сребърен йодид. По този начин се предизвиква ранно изваляване, намалява се водата в облака и се понижава рискът от образуването на големи ледени кристали, които биха достигнали до земната повърхност. Времето на въздействие на ракетата през най-опасните зони на облака е около 30 секунди. След още 9-10 сек се самовзривява на малки парчета. Те могат да летят на разстояние около 7 км, а разрешената височина на употребата им е до 7200 м.
