Предстои сериозен прием с доста голям бюджет по подмерките 4.1 и 4.2 и всички, които имат инвестиционни намерения, въпреки кризата, е добре да предвидят и да направят своите проекти през тази година.
“Мярка 4.1 е насочена към производството на земеделски продукти, животновъдство и растениевъдство. И през предстоящия прием ще останат възможностите за приоритизиране на секторите плодове и зеленчуци и животновъдство, но се очаква и доста по- голям шанс за зърнопроизводителите. Най-вероятно ще има възможност да се закупува и земеделска техника, най-вече напоителни съоръжения и техника за съхранение на земеделска продукция. Предстои един сериозен прием с доста голям бюджет и считам, че всички, които имат инвестиционни намерения, въпреки кризата, въпреки ситуацията, в която попаднаха и зърнопроизводителите през последната година, е добре да предвидят и да направят своите проекти през тази година”, заяви в интервю за Агро ТВ Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на Агробизнес консултинг ЕООД.
Нови пари по стари мерки
“Европейската комисия даде възможност за преходен период на държавите-членки. Сега със средствата от новия програмен период и в допълнение с парите за възстановяване от COVID кризата, може да се отворят приеми по старите мерки и по старите условия. Естествено, те ще бъдат модифицирани, така че да се допълнят с новите приоритети на Комисията, а именно дигитализация, опазване на околната среда, възстановяване от COVID кризата, биосигурност и напояване”, коментира Тодоров.
“Заетите в хранителната индустрия и всички онези колеги, земеделски производители, които са искали да преработват собствената си продукция в краен продукт, така че да стигнат до крайния потребител, да добавят стойност към своята продукция, отново ще имат възможност да кандидатстват по 4.2. Земеделците, преработващи собствената си продукция ще имат приоритет, пред останалите производители, които преработват чужда продукция. При подмярка 4.2 се предвижда по-голям процент субсидиране до 75%, особено ако проекта приоритизира опазването на околната среда”, сподели още той.
Пречистване на отпадни води и съхранение на торове
“По подмярка 4.1 основно направление ще бъде пречистването на отпадни води и съхранение на торове. Пречистването на отпадни води е голям проблем при всички преработвателни предприятия. Там ще се даде възможност и стимул на собствениците да оправят своите пречиствателни станции, ако не са го направили досега. Може би отново ще важи принципа за нитратно уязвимите зони. Тези неща ще бъде във фокуса на мярката и аз лично препоръчвам всички, които не са направили необходимото за отпадъците, независимо дали те са от земеделско производство или от хранително-вкусова промишленост, да го направят сега, защото предстои доста сериозен натиск от страна на Комисията към държавата и оттам към самите производители за вкарване на тези неща в ред и спрямо необходимите изисквания”, коментира Тодоров.
“Кандидатите, които заложат в проектите си повече мерки, свързани с опазване на околната среда и напояване, ще имат по-голям шанс за спечелване на проектите. Инвестициите, свързани с дигитализацията също ще носят повече точки и по-големи шансове за одобрение на проекта”, заяви още той.
Отпада критерия за селски район
“Приоритизирането на селските райони, както и най-вероятно критерия за необлагодетелствани райони ще отпаднат. В може би два програмни периода ние имахме един критерии за селски район, които беше изключително несправедлив. Голяма част от хората в селските райони бяха определени по общини и всички населени места в тези общини попадаха в градски район, а не селски и не получаваха съответните точки. В една община, например Ловеч, която има най-много населени места в България, като община включва толкова малки села и толкова селски региони, колкото може би няма в някои други райони на страната. Въпреки това, тези села в община Ловеч попадаха в така наречения градски район, те не получаваха приоритет и това естествено беше несправедливо за тези производители. Те реално се намират в изключително селски район, но чисто по определение, което няма как да избегнем, попадат в градския район на община Ловеч. Тази несправедливост сега ще бъде изчистена”, коментира Тодоров.
Кандидатстващите с проект трябва да имат поне 3 години опит
„Ще има още едно нововъведение за новия прием, а именно, ще се дава възможност за кандидатстване изключително и само на хора, които имат три години опит, включително земеделски производители и фирми. Тази промяна все още не е факт и продължава нейното обсъждане, но се очаква да се въведе като изискване. Причината за това е, че по- голяма част от проектите, които се подават, често са на хора, които са извън сектора. Инвеститори, които решават, че ще кандидатстват за преработка или производство на земеделски продукти. Много често обаче, в някакъв следващ момент, те преосмислят своята инвестиционна идея и се отказват от изпълнението на проекта. Това води до голям процент на неизпълнени проекти и анализът, който се прави и от нас като консултанти и от министерството, доколкото разбирам е, че почти 100% от тези проекти са на хора, които нямат опит в сектора. За да избегнем тази ситуация, в която едни проекти блокират сума, а после не биват изпълнени и както сега сме към края на програмния период, ако не се усвоят средствата е възможно да бъдат изгубени, е по-добре да се сложи тази бариера и по приемите да кандидатстват вече хора с утвърден опит, финансова и физическа възможност за реализация на проектите”, заключи той.
Четете още: 250 000 лева таван за закупуване на земеделска техника по подмярка 4.1
