Oт изминалия септември до сега европейските държави успяха да добавят нови 256 патентовани храни. Под защита вече се намират общо 1597 продукта, при 1341 преди година. На този фон България определено изостава. Водеща е Италия, която има 304 защитени храни, следвана от Испания и Франция. Ако направим съпоставка със съседките ни, то Гърция е сертифицирала 106 земеделски продукта, Румъния пък е на другия полюс с 4 храни, Кипър с 6.
Гърция вече патентова и меда си
Сред характерните продукти в европейския регистър за Гърция са стафиди „Султана“ от Крит, боб „Гигантес“, чери домати „Санторини“, десетки видове зехтин, зелени маслини от Халкидики, сухи смокини, мандарини от остров Хиос, картофи „Наксос“, картофи „Неврокопи“, киви „Пиерия“, Фета сирене, шафран и др.
106 патентовани продукта, но гърците продължават със защитата. В края на септември ЕК одобри три кандидатури по географско обозначение, идващи от Южната ни съседка и Франция. Гърците успяха да добавят и „Pefkothymaromelo Kritis“ – специално съчетание на мед от мащерка и маслини. Той се произвежда на остров Крит, който се гордее с най-високата плътност на пчели в света.
Франция добави два нови продукта, вече имайки 244 вписани храни, на второ място след Италия. В списъка вече е черната шунка Bigorre, изсушена от атлантическия бриз, произведена от черни гасконски свине, гледани в Пиринеите. Месото от черно гасконско свинче също е получило защита, която потвърждава връзката му с региона, датираща от XI век, когато бенедиктантски монаси започнали да развъждат породата заради адаптивността им към суровата природна среда.
Кипър добавя два колбаса
Кипър е със защитени едва шест храни. На 15 септември обаче страната успя да вкара в процедура още три наименования. Сред тях са Кипърската пушена шунка – Hiromeri Pitsilias, изработена от свинско, осолена и маринована в червено вино. На опашката е още един месен продукт Loukaniko Pitsilias или т.нар. наденица Пицилия. Пицилия се произвежда в едноименния регион от свинско месо, което е «варено» (зряло) в червено вино от региона. Добавят се различни билки и месото се пуши, като се използва дърво от местни дървета или храсти.
Миналата година в Кипър бяха засадени 40 000 дръвчета, създаващи най-голямата плантация от плода рожков. Нейни стопани са Университетът на Кипър и Земеделският изследователски институт към аграрното министерство на страната, които обявиха началото на съвместния си проект. “Черното злато”, както наричат в Кипър плодовете на тъмните шушулки, е основен източник на доходи в редица селски райони и съставка в много традиционни кипърски продукти, които търсят по-голямо присъствие на международните пазари.
Производството и преработката на рожков е традиционен поминък на острова, който обаче в последните години губи позиции. През 60-те години на миналия век добивът на рожковите шушулки е стигал 53 000 тона средно годишно. Това количество е отреждало на Кипър мястото на трети по големина износител в света. С трансформацията на страната от селскостопански производител в международен център за финансови услуги отглеждането на рожков започва да намалява. По последни данни производството му е малко над 9000 тона.
Румъния чака защита за четири храни
Румъния също опитва да добави още храни към защитения списък. Властите искат страната да получи европейска защита за няколко местни продукта, включително сирене Савени и наденицата Plescoi.
Европейската комисия вече анализира документацията на тези продукти. В същото време страната смята, че за още 14 други продукта може да се получи европейски патент, а за тях вече има обсъждания на национално ниво, които включват информация, консултации и дебати.
До момента Северната ни съседка е патентовала със сертификат сирене „Ибанести“, салам „Сибиу“, пушена риба „Тара Барсей“ и сливов мармалад „Тополовени“.
„Тополовени“ е регистриран като наименование, но сега амбициите са и за сертификат по географско указание. Мармаладът се произвежда изключително в района, попадащ между общините Боренцари, Кринтести, Горанце, Инури, Голестии Бадий, Циганести, Тополовенци и Вищичещи. Там площите със сливи са около 17 000 хектара.
Интересното при този продукт е ,че през 2009 мармаладите във всички военни бази на НАТО бяха заместени с „Тополовени“ .
И Турция успява да се впише
Трябва да споменем, че в списъка присъстват и храни успешно защитени от Турция. Засега те са само три, но девет са изчакващите. През 2013 г. газиантеп баклавата стана първия продукт, регистриран от турска страна. Въпреки че има много места, за които се твърди, че са изобретили баклавата, ЕК прецени, че продуктът произхожда от близкоизточната държава. Смята се, че по време на Византийската империя османски готвачи са започнали да приготвят десерта за известни скулптори, живеещи в двореца Топкапъ.
Газиантеп баклава се пече в пещ на дърва и е направена от десетки слоеве тънко фино сладкарско тесто, сироп и скъпият местен шам-фъстък на Газиантеп, който придава към пълнежа зелен цвят. Ядките бяха решаващ фактор за ЕК, когато беше защитен продукта. Горещият, сух климат осигурява идеални условия за отглеждане на шам-фъстъци и им придава ярко зелен (а не жълтозеленикав) цвят. Те се събират през август, един месец по-рано, отколкото на други места, а тогава се смята, че са с по-голямо съдържание на протеини и мазнини.
Според последно преброяване в Газиантеп има над 180 пекарни, някои с прилежащи кафенета. Една от най-известните е Гюлюоглу, основана през 1871 г., за която се твърди, че е най-големият производител на баклава в света и има франчайзи в Истанбул, Атина, Лос Анджелис, Ню Йорк и Талин. Производственият процес се е променил много малко от византийски времена.
