Около 120% е ръстът на туристите в българските села през 2015 г. спрямо 2000 г., това каза пред “Агрозона” Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. По думите му инвестициите в популяризиране на фолклорното наследство и съвременното изкуство са направили българското село видимо. Драганов посочи, че у нас има множество малки населени места, които са инвестирали в етнографски сбирки, запазване на фолклорни традиции и народни носии, демонстрация на народни инструменти, и създаване на фестивали, свързани с кулинарното изкуство.
200 фестивала през 2015 г.
В следствие на програмите на ЕС и създаването на продукта “селски туризъм”, който до преди това у нас не е съществувал, има увеличен интерес към туризма в селските райони както от български, така и от чуждестранни туристи, каза специалистът. Селският туризъм беше засегнат в различни програми, свързани със стратегията за развитие на малки населени места, през предния програмен период, коментира Румен Драганов. Така са подпомогнати фолклорни състави към читалищата, създадени са нови продукти, свързани с кулинарния, младежкия и екстремния туризъм. Направени са инвестиции за създаване на местни инициативни групи, и групи, свързани с развитието на туризма по места. В следствие, през 2015 г. на територията на страната са се провели близо 200 различни фестивала, главно в малки населени места, в селски райони. Благодарение на тях значително са се увеличили туристите. Драганов припомни, че фестивалът в Рожен е привлякъл близо 350 хил. участници. Той посочи още, че са се провели и множество фестивали, които са свързани не само с фолклора и традициите, но и със съвременните изкуства – интерактивни музеи, 3D инсталации, джаз фестивали, художествени пленери и симпозиуми. По думите му продуктите, насочени към стимулиране на селския туризъм, обхващат територията на цялата страна.
Платежоспособните туристи търсят селата
Определено на пазара има сегмент, който предпочита селски къщи за гости вместо хотели, и той е съставен от високоплатежоспособни туристи, каза Драганов. Те са с престижни професии или мениджъри, предпочитат форми на свободен туризъм сред природата, настаняват се в каменни къщи, селски къщи за гости, с богат интериор, запазил традициите на миналото. Хранят се с храна на бавен огън, приготвена изкусно от майстори на кулинарията от малките населени места. Обикалят екопътеки и ждрела, други природни и културни забележителности.
