“На протеста през септември стана същото, влязоха 4-5 човека от НАЗ и БАК в МС да преговарят, имаше 6 часа срещи, излязоха, разделиха бранша, подписахме меморандум и всичко си продължи постарому”, сподели още Иванов
Намалена конкурентноспособност, увеличена административна тежест, нерегламентиран внос от Украйна, високи зелени изисквания, липса на законодателни инициативи, увеличени разходи и още редица предизвикателства предизвикаха вълна от недоволство в земеделските стопани в цяла Европа. В безсилието си, земеделските производители се обединиха и с цялата сила на единството влязоха в столиците на най-големите градове в Европа, за да защитят интересите си. В България, проблемите са същите, но браншът е разединен на сектори, на малки и големи, на браншовици и браншовици.
Потърсихме за коментар на ситуацията у нас Иван Иванов – зърнопроизводител от Ветрино, област Варна със стопанство от 20 000 дка. Занимава се със земеделие от 1987 година. В момента Иванов не членува към никоя голяма организация, но заедно с колегите си – зърнопроизводители, овощари, градинари, животновъди, рамо до рамо, вече трети ден протестира в района на Варна.
Ето какво сподели той в интервю за Агрозона:
Като човек, който не принадлежи към нито една организация, как оценявате протестите, двата лагера – едните, искащи оставката на министър Вътев и другите, които го подкрепят, но в същото време протестират?
При вчерашната среща в Министерски съвет Радослав Христов да нарече всички останали, които не са членове на БАК лигльовци, това е недопустимо. Нали сме от един бранш, а почнахме да се разделяме. Така не се прави, не може да отиват едни хора да се договарят с министъра и НАЗ И БАК да кажат ние няма да се договаряме с тях, въпреки че изискванията ни са едни и същи, а ще проведем самостоятелен разговор с министър-председателя. Питам – какво криете вие? Нали всички сме заедно. Така да ходи всеки поотделно и да ни обиждат, не се прави така. Да кажеш такова нещо пред министрите – ами ти разделяш и дискредитираш бранша.
Сега се носят хиляди слухове, че Проданов щял да става заместник-министър и какво ли още не.
Какво се случи след протестите в Долни Богров през септември. Същата история, влязоха 4-5 човека в МС – Радостина Жекова, Радослав Христов, Илия Проданов, Симеон Караколев да преговарят. Срещата продължи шест часа. Преди да влязат им казахме – ние имаме 6 точки и те няма какво да правят вътре. Или министрите излизат и публично се разбираме, за да няма после такива съмнения, че нещо се е случило, както и стана в последствие. След 6 часа среща излязоха отвън и ни разделиха по браншове, подписахме меморандума и както стана после – вносът от Украйна спря? Ами не, върнах се във Варна и имаше 80 камиона украински, румънски, молдовски, всякакви и това не спря през цялото лято и до момента.
Проблемът на тези господа от Националната асоциация на зърнопроизводителите е, че ние поискахме оставката на министър Вътев и не само на него, а на цялото правителство. Защото при предходните протести не се събраха експерти да решат точно как да го направят, как да ни защитят, дали да украинците да плащат зелени такси и т.н. Тяхната себестойност е под 80 лв., те ни превзеха пристанищата, всички камиони са украински, никой не иска да купува нашата продукция. Аз ако съм търговец също така ще направя като има по-евтина стока, ще си правя по-добра печалба, но тук не е вината на търговците, а на политиката която позволява това да се случва.
Протестите, в които участвате вие, организирани ли са от някоя от големите асоциации или производителите в района се самоорганизират?
Господин Проданов излиза и казва, че ние разделяме бранша, не, нека дойде да ни види, да мине по шосетата, по магистралите, навсякъде. Никой с никого не се кара. Застава отпред една агитка от НАЗ, които си мислят, че те представляват всички земеделски производители в България и казват онези не са никакви. А тези трактори да не са на НАЗ? Ние сме всички заедно и не се делим.
Да не говорим, че НАЗ се дотира от държавата, получават средства и никога не са казали за техните членове – тези пари ги изхарчихме за семенари, за това или за онова, защото разбрах, че сумата никак не е малка и най-грозното е, че се опитват да ни разделят, а ние не сме разделени, разделени са асоциациите.
Ако трябва да се съберем всички организации, да седнем заедно и най-накрая да се разберем. Да излъчим представители от всички организации и те да влязат в Министерски съвет да преговарят, а не така първо единия, после другия и то как ще стане накрая, аз не виждам.
Какво мислите за определения от държавата механизъм за подпомагане на губещите зърнопроизводители чрез подаване на данъчна декларация или новото предложение за опростена справка за разходи и приходи?
Преди две седмици министър Вътев излезе пред цяла България и каза, че в зърнопроизводството при пшеницата загубите са между 50 и 80 лв в различните региони на страната, той само го каза. В следващия момент отидоха на среща с финансовия министър и какво се случи – измислиха да доказваме загуби. Много земеделски производители не се занимават само със земеделие, имат и други бизнеси 60 на 40, как ще си разделят те бизнесите, как ще докажат тези загуби. Още нещо, ще си направим данъчните декларации, ще го докажем, но как ще изглеждаме в очите на всички кредитори, ние имаме направени инвестиции, кредити, всички кредити ще станат изискуеми.
Парите не са най-голямата цел, тези 20 лв. на дка няма да ни оправят и не може държавата постоянно да ни дава пари. Трябва да има урегулиран пазар, не може да продължи този безконтролен внос на стоки от Украйна.
Печалбата, за която говорят от три милиарда, там са включени и преработвателите. Не може пшеницата да е 30 или 40 стотинки, а хляба да стига до 2 лв, ние ли сме спечелили тези пари или преработвателите?
Тази година 40% от колегите не са получили нищо. Нашата субсидия е орязана на 18 лв. и не знам дали ще вземем нещо допълнително, а тя трябва да бъде 34 лв. Тези пари са за миналогодишна продукция, за разходи от 2023 г., а те не са изплатени. Чакаме да ни изплатят и субсидията и някаква допълнителна помощ, но аз не вярвам.
И какво означава “опростена сметка“, попитаха снощи министър Вътев и той каза ами такава, опростена, проста сметка. Как да им обясня, че 250 лв. е себестойността на пшеницата на декар. Средният добив за страната е 400 кг. По 40 стотинки на килограм, при положение че дори в момента цената не е такава, а е по-ниска, това са 160 лв. приходи с 18 лв. субсидия стават 180 лв., а до 250 лв., това е загуба ли е или печалба, какво повече да му обяснявам на министъра, тя сметката е елементарна.
И като видят, че всички сме на загуба, какво ще направя, ще извадят ли 550 милиона ли!? Не, едва ли. И тогава няма да има никакъв смисъл от всичко това, ние искаме да структурираме бизнеса, така че да може да оцелеем.
Много съжалявам и че така настройват и хората, които получават ренти от нас. Субсидията на единица площ е 18 лв., а рентата е от 50 до 150 лв в Добрич. Никой не казва, че всяка година в размер на 1,5 до 2 милиарда изплащаме ренти и те влизат в тази икономика, защото хората си купуват с тях всичко, плащат си ток, дърва, храна. Никой не говори за това, но всички знаят, че ние взимаме два милиарда и половина субсидии. Просто е тенденциозно и така няма да се разберем, ако не сме един екип с Правителството, с асоциациите и всички производители, нищо няма да има. 50% от колегите са на мнение да изоставим земята две години да не я обработваме и ще се случи ситуацията от 1993 година, но им е къса паметта на управляващите.
