България е сред държавите от Европейския съюз с най-висок процент запазени територии в Натура 2000, но това богато наследство трябва да бъде съхранено и да носи ползи както за хората, така и за природата. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова по време на кръглата маса „Биологичното земеделие – хоризонти 2020”, която се проведе в Нюрнберг, Германия. В нея участваха еврокомисарят по земеделие Дачиан Чолош и представители на земеделски министерства от държави-членки на ЕС.
Зам.-министър Боянова отбеляза, че в България броят на производителите, които решават да преминат от конвенционално към биологично земеделие, постоянно нараства. По мярка 214 „Агроекологични плащания” кандидатстват голяма част от българските биологични производители. Те получават компенсаторни плащания, което е допълнителен стимул за увеличаване на произведените по биологичен начин продукти.
В България има много добри предпоставки за развитие на биологичното земеделие, като запазени от екологична гледна точка райони, с богато биологично разнообразие, включително в места по Натура 2000, подчерта Боянова. Тя допълни, че през последните 15 години интересът към биологичното производство се засилва благодарение на нарастващото търсене на биологична продукция в сетовен мащаб. Значително нараства броят на магазините, в които се предлагат биологични продукти. Храните, произведени по биологичен начин у нас – сладка и мармалади, сирена (бяло саламурено сирене, кашкавал), пресни плодове и зеленчуци, различни видове ядки, билки и мед, намират добър прием на европейския и световен пазар.
Зам.-министър Боянова посети и българския щанд на традиционния панаир за биологични продукти BioFach. За първи път България има собствен национален щанд, организиран от Министерството на земеделието и храните. „Амбицията ни е тези био храни да са на трапезата във всеки български дом, а биологично произведени плодове и зеленчуци да са в менюто на всяко българско дете”, посочи Светлана Боянова.
