Днес българите празнуват Богоявление или Йордановден. Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение”. Оттук и названието на празника – Богоявление.
На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Противно на общоприетото мнение, Православната църква не забранява изрично жени да участват в ритуала. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Там където е хвърлен кръста болните се изкъпват или напръскват, за да оздравеят. Също така и всички останали се измиват лицето и ръцете си “за здраве”. Рано сутринта момите измиват домашната икона и палешника от каденето на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди.
С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. Затова някога хората не са спели през тази нощ. От днес започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.
На този ден се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията е възобновена през 1993 година.
С този празник завършват т.нар. „мръсни дни”. В навечерието на Йордановден се приготвя третата последна кадена вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено или царевично брашно. На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино.
