Стопаните ни могат да получат подкрепа от държавата за експорт на продукцията си към страните от Близкия Изток и Северна Африка, коментира още председателят на Консултативния съвет по зърното
България изостава в износа на зърно на годишна база, е един от основните изводи след провеждането на Консултативния съвет по зърното. По данни на земеделското министерство към 17.03.2023 г. количествата напуснали страната, са в размер на 2 071 870 тона, а година по-рано те са били 3 585 133 тона, т.е. миналата година по същото време са били изнесени 58% повече пшеница. При царевицата изнесените през миналата година количества са с 30% повече, сочат още данните.
Според Венцислав Върбанов, председател на УС на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗБП) и председател на съвета теоретично България може да навакса изоставането в износа, но „в момента няма интерес“. „Последното редовно правителство с решението си през миналата година да спре износа на зърно затрудни стопаните по всякакъв начин. Имаше период от около месец, в който вместо да се възползваме от ситуацията и големия интерес, който имаше към българското зърно, да го провокираме и да го засилим, ние го отблъснахме и една голяма част от тези мултинационални компании, които бяха се ориентирали към България, се отдръпнаха и сега ги няма“. В момента страната ни търси нови пазари, на които да реализира продукцията си, динамиката на пазара обаче ще определи дали стопаните ще могат да изпразнят складовете си преди нова реколта. „От страна на министерството беше декларирано, че се търсят всякакви варианти за задълбочаване на търговските отношения със страните от третия свят, които са по-големи консуматори на зърно. Алжир е новата дестинация, която внася българско зърно и в тази посока – Близкия изток, Северна Африка, ще бъде ориентирана подкрепата от страна на държавата и освен през търговските представители на нашите посолства, ще се търсят и варианти, които да гарантират вземания и различни възможности, които дават, за да може да се осъществяват сделките, защото голяма част от тези страни са добри консуматори и имат нужда от зърно, но с плащанията има рискове, които с помощта на държавата могат да бъдат минимализирани.“, каза още Върбанов.
Към края на февруари в складовете у нас има над 1,3 млн. тона слънчоглед, над 2,7 млн. тона пшеница и над 1,4 млн. тона царевица.
Помощта, която се предвижда да бъде отпусната на българските зърнопроизводители заради сътресенията на пазара от засиления внос на украинско зърно в размер на 16,75 млн. евро предстои да бъде допълнена с още толкова средства от републиканския бюджет като вариантите за усвояване ще бъдат обсъдени отново с браншовите организации, коментира още Венцислав Върбанов.
Обсъждане на възможни действия и позиция на страната във връзка с Регламент (ЕС) 2022/870 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 година относно временни мерки за либерализиране на търговията, допълващи търговските отстъпки, приложими за украинските продукти съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна бе също точка в дневния ред на Консултативния съвет по зърното. 30% от страните-членки трябва да гласуват против, за да бъде отхвърлено предложението, но според участниците в Консултативния съвет по зърното вероятността това да стане не е много голяма.
„Позицията на държавата е, че оставаме солидарни с Украйна, но наблюдаваме сериозни проблеми и в резултат поискахме от ЕК кризисни мерки и по-балансирано отношение към коридорите на солидарността“, каза Явор Гечев по време на заседанието.
