Светът е претърпял безпрецедентни климатични крайности през десетилетието 2001-2010 г. – от топлинни вълни в Европа и суша в Австралия до наводнения в Пакистан на фона на глобалното затопляне. Това сочи доклад на Световната метеорологична организация, цитиран от inews.
Всяка година, без 2008-а, е била сред 10-те най-горещи, откакто от 1850 г. се води статистика. Топлинният рекорд се държи от 2010 г. Много от климатичните крайности се смята, че могат да бъдат обяснени с природни отклонения – необичайни суши и наводнения са се случвали в историята, но и увеличаването на емисиите на парникови газове също има своя принос. “Повишените концентрации на улавящи топлина парникови газове променят климата с трайни последици за околната среда и океаните, които също поглъщат топлина, както и въглероден диоксид”, казва генералният секретар на Световната метеорологична организация Мишел Жаро.
Климатичните крайности са причинили смъртта на общо 370 000 души – с 20 процента повече в сравнение с 90-те години на миналия век. Но и световното население също се е увеличило рязко през този период – от 5,3 млрд. души през 1990 г. до 6,9 млрд. души през 2010 г. Увеличаването на смъртните случаи се дължи основно на топлинната вълна в Европа през 2003 г. и топлинната вълна в Русия през 2010 г. Смъртността от бури и наводнения е намаляла, допълва БТА.
Докладът разкрива още, че през десетилетието 2001-2010 г. 44% от нациите са отчели най-високите дневни температурни рекорди за изминалия половин век и само 11% са измерили рекордно ниски стойности. Във въпросното десетилетие е продължило глобалното затопляне със средни температури на десетилетие с 0,21 градуса по Целзий. Според други проучвания обаче, степента на температурните повишения е намаляла през този век. “Глобалните средни температури на повърхността не са се повишили съществено от 1998 г., въпреки увеличението на емисиите на парникови газове”, става ясно от извадка от доклад на Междуправителствения съвет за изменения в климата.
Експертите от Световната метеорологична организация отбелязват, че е трудно индивидуалните климатични крайности да се свързват по-скоро с глобалното затопляне, отколкото с природните колебания. “Не може просто да посочите някое счупило рекорди явление и да заявите – това е климатична промяна”, казва Питър Стот от Британската метеорологична служба.
