От Селскостопанска академия твърдят, че това би добавило стойност в продукцията на стопаните
Учени и стопани да залагат на повече местни сортове, това е една от основните идеи, която се прокарва и в Националния стратегически план, за да могат фермерите да се върнат към сортовете, които са изпитани и съобразени с климата. Това бе и един от основните изводи от семинара по време на международното изложение АГРА 2022 “Нови агроекологични мерки в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. и иновативни решения при прилагането им”, организиран от Селскостопанска академия и Министерство на земеделието, според заместник-министър Момчил Неков целта е българското производство да добави стойност на продуктите си.
„Ще работим максимално, за да постигнем добавена стойност и видимост на българските продукти и осигуряването на достъп до пазари“, категоричен бе той. „Една от първите мерки е чрез схемите „Училищен плод” и „Училищно мляко”. Тук целта е да имаме 100% български продукти, защото тези схеми са насочени към това да информират за ползите от здравословното хранене. Потребителите търсят българския вкус, но сортовете са от други държави. В Стратегическия план вече са осигурени средства по интервенцията за насърчаване на български сортове, които да са и устойчиви към климатичните условия”, каза заместник-министър Неков. Той допълни, че целта е да се възстанови търсенето на родни продукти от български сортове и посадъчен материал, като целият процес да е диктуван от желанието на потребителите. „Водим разговори, защото Изпълнитената агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) трябва да сертифицира тези сортове и те да бъдат произведени и засадени с подкрепа по тази агроекологична мярка“, заяви Момчил Неков.
„Селскостопанската растителна продукция, която в момента България произвежда като брутна добавена стойност е 3 млрд. лева следва да се знае, че преработената продукция би била на стойност 30 млрд. лева. За съжаление 50% от тази продукция се изнася като суровина. Реално не можем да затворим цикъла и да направим тази добавена стойност, но това е потенциал, който България има”, коментира проф. д-р Виолета Божанова, заместник-председател на Селскостопанска академия.
По думите й, икономическите ползи от използването на национално селектирани сортове и семена са: икономия на ниво стопанство, поради заместване на вноса на по-ниски цени; допълнителни приходи за износ; по-евтини суровини за хранителната индустрия и други.
От ИЗК „Марица“ представиха нови, подобрени сортове пипер, домати и краставици. „Един от сортовете, който дава добри резултати е пипер „Стряма”, независимо оранжерийни, ранно или средно ранно производство. Един от нашите нови сортове е „Ивайловска капия”. Той се налага изключителни добре през последните години, заради високите добиви и подобрените морфологични характеристики на плода, както и добрите предпоставки за преработка.”, разказа проф. д-р Даниела Ганева, директор на Институт по зеленчукови култури ”Марица”.
Овощни сортове, подходящи за отглеждане в условията на България – с тях запознаха проф. д-р Стефан Гандев, гл. ас. д-р Мариета Нешева и гл. ас. д-р Светослав Малчев от Института о овощарство. Сред тях е сорт слива „Стенлей” – със средноедри плодове, подходящ за свежа консумация и всякакъв вид преработки.
