Екип от учени от Селскостопанска академия от няколко години вече поддържа и обогатява БГ колекцията
Дигитален каталог на местните сортове и популации състави екип от изследователи на Селскостопанска академия. В периода ноември 2021 г. – ноември 2022 г. Институтът по растителни генетични ресурси „Константин Малков“, Садово засява и оценява 50 образци фасул и 15 вигна за трета поредна година, като всичките са с местен произход. Извършени са наблюдения на образци от фасул относно развитието и разпространението на фитопатогени като Xanthomonas axonopodis pv. phaseoli, причиняващ бактериен пригор по фасула. За трета поредна година при полски условия са отгледани образци от Cucumis melo, които са групирани в четири клъстера. През отчетния период продължава поддържането и обогатяването на колекцията от многогодишни и едногодишни медицински и декоративни видове, като включените образци са 25. В резултат на това е подготвен дигитален каталог на местни сортове и популации от традиционни за българската кухня култури, събрани в рамките на Националната научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП-ХРАНИ).
При тиквовите са излъчени два образеца с висок продуктивен потенциал. При зърнено-бобовите култури са подбрани образци с висок продуктивен потенциал и предполагаема по-добра адаптация към сухи условия. Всички образци са с местен произход. Събраните данни са отразени в три публикации в сп. Bulgarian Journal of Agricultural Science (BJAS), от които две публикувани, една под печат; както и една публикация в списание Agricultural Science.
Работата е част от резултатите по Работен пакет 1.3 „Осигуряване на растителната ресурсна база на приоритетните за страната хранителни системи“ на ННП-ХРАНИ. Екипът включва учени от Агробионститута, Института по растителни генетични ресурси – Садово, Института по зеленчукови култури „Марица” – Пловдив, Института по царевицата – Кнежа и Института по аграрна икономика. Ръководител на екипа по работния пакет е проф. дн Анелия Янчева от Агробиоинститут.
В същия период в Института по царевицата – Кнежа към Селскостопанска академия са засети 290 тестерни кръстоски с елитни линии от колекцията на Института – КС 4647 и В113. Кръстоските са заложени в единадесет предварителни сортови опита. Експериментите са изведени в опитното поле на Института при неполивни условия в три повторения, реколтна парцелна от 5 м² и по възприетата за региона агротехника. През отчетния период в системата на ИАСАС са подадени 13 перспективни хибриди от Института по царевицата – Кнежа.
Четири от тях са продукт на подобрителната работа в синтетична популация «1/2017» – Кн 481, Кн 483, Кн 578 и Кн 581. Предстои публикуване на резултатите от проведените изпитвания в сп. Bulgarian Journal of Agricultural Science. Институтът по аграрна икономика продължи работата по създаването на два бизнес модела и избор на ефективна методика. Бизнес моделът „Диверсификация на земеделските дейности към неземеделски (туризъм, гастрономически и винени турове), съчетан с популяризиране на местните сортове“ е разработен съвместно от колективите на ИАИ-ССА и ИБЕИ-БАН. Бизнес моделът „Дигитален каталог“, за разработване на електронна платформа за съществуващите местни генетични ресурси е съвместна разработка на ИАИ-ССА и ИРГР – Садово, ССА. Работата беше концентрирана и по създаването на теоретичния бизнес модел от колектив от ИАИ за сътрудничество между земеделските стопанства и научните институти.
Към модела е приложена петстепенна скала на оценяване на влиянието на бизнес модела в зависимост от отговорите на респондентите. Изготвена е методика за оценка на възможностите на разработените бизнес модели, „Диверсификация на земеделските дейности към неземеделски (туризъм, гастрономически и винени турове), съчетано с популяризиране на местните сортове“ и „Дигитален каталог“, за разработване на електронна платформа за съществуващите местни генетични ресурси. При модела за сътрудничество за внедряването от земеделските производители на сортове култури, създадени от научните институти в страната, адаптирани към местните условия и климатичните промени за осигуряване на устойчива ресурсна база са обосновани показатели, които да се използват за оценка на ефектите върху земеделските стопанства в двете направления: първо „от науката към бизнеса“; второ „от производителите към потребителите“.
