Днес празнуваме Цветница-Връбница, християнският празник, който отбелязва тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим. Според Библията Месиянският цар влиза в града на младо магаре, приветстван от хората с “Осанна на Сина Давидов!”. Това е доброволното пристъпване на Спасителя към предначертания край на неговия земен живот. Случва се ден, след като Исус Христос възкресява Лазар.
По време бдението в нощта преди Цветница в християнските храмове се осветяват върбови клончета, които миряните държат в ръцете си в знак на почит към своя Спасител. Според обичая върбовите се занасят вкъщи и се окачат над вратата на дома за здраве и против зли сили и болести.
В Североизточна България съществува поверие, че на този ден душите на мъртвите „разпускат” или излизат от гробовете си и искат от близките си да им донесат нещо. Още преди изгрев слънце жените отиват на гробищата и носят със себе си върбови клонки и сено. Кадят гроба с ким, напояват го с вода и поставят близо до паметника връбни клонки, а след това запалват сено.
За онези, които спазват Великденски пост е разрешено хапването на риба.
Цветница е още празник на цветята и цъфтящите растения, които в религиозен план са символ на вечната пролет в Райската градина. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Божура, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Камелия, Лилия, Латинка, Маргарита, Невена, Пламен, Росен, Иглика, Роза, Теменуга, Цвета, Цветан(ка), Цветелина, Цена, Цено, Елица, Ясен, Явор.
Всяко цвете има определена символика и се смята, че то предава някои от чертите си върху характера на човека, кръстен на него.
