На 14 февруари празнуваме по стар стил Трифон Зарезан или Деня на лозаря – традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар). Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича “зарязване”.
След това всички се събират и избират “царя на лозята”. Едва тогава започва общо угощение. “Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: “Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!”. Царят отговаря на благословията с “Амин”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
Следващите два дни, наречени във фолклора “трифунци”, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита.
За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. Направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ. Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка.
Успение на Свети Константин-Кирил Философ
На 14 февруари 879 година е успението на Свети Константин – Кирил Философ. Заедно с брат си Методий, той е създателят на глаголицата. Остава в историята като славянски християнски просветител.
Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. Обявен е от папа Йоан Павел II за съпокровител на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици.
Когато умира, Свети Кирил е едва на 42 години. Гробът му в църквата “Сан Клементе” в Рим.
Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори.
Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин.
Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.
Празникът 14 февруари, посветен на Свети Валентин, започва да се чества през 14-и век. На този ден влюбените изразяват любовта си един към друг, като си изпращат поздравителни картички и бонбони във формата на сърце. Обичайно се подаряват и цветя.
Прочети още на: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/02/14/14-fevruari-trifon-zarezan-ili-sv-valentin.331858
