По това време на нивата есенниците трябва задължително да са посети вече. През ноември стопаните чакат снега и се надяват зимата да е добра за земята им.
Несигурността дали ще има или няма да има реколта, както и ролята на природните стихии върху труда на земеделеца са станали причина за практикуване на ритуали, свързани с опазване на посевите, за да е богат урожаят, разказва за “Агрозона” Маргарита Миланова, уредник на Етнографския музей в Силистра.
Земеделецът е обвързвал работата на полето с празничния си календар, оранта започвала на Симеоновден – първи септември, на Кръстовден – 14-и септември, или най-късно на Петковден – 14-и октомври. “Заоравайки първата бразда, се отива празнично облечен, носи се хляб, за да нахраниш земята. Тръгваш да ореш с лице към слънцето.”, обяснява Маргарита Миланова.
Ритуал имало и при сеитбата – около каруцата, в която били семената, се правел кръг от червен вълнен конец. Той се запалвал, за да се изгори злото. Докато се карали към нивата, семената се опушвали, за да не ги урочасат зли очи. Вземали се толкова семена, колкото може за един ден земеделецът да засее – семе обратно не се връщало.
Поверията за първата жътва гласели, че ако до Еньовден не узрее житото, задължително стопанинът отивал и ожънвал поне една ръкойка, защото се вярвало, че в нощта срещу празника идвали житодавници и вземали “царя на нивата”, най-едрото жито, берекета. Първата жътва била съпътствана от песни, а жътварите носели празнични дрехи. В края на жътвата се оставяли най-едрите класове – последният сноп, който ще се откъсне, заплитал се на плитка с червен конец. Тази плитка, наречена брада, се съхранявала при семената за посев за другата година, за да ги пази.
