За повече устойчивост в стратегическите планове по ОСП, се обявиха от Люксембург
За повече устойчивост в стратегическите планове по ОСП, се обявиха от ЛюксембургРазпространението на Африканската чума по свинете (АЧС) и трудностите пред свиневъдния сектор бяха една от темите на последното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в Люксембург. Свиневъдният сектор беше сериозно засегнат от болестта през последните години, коментира на срещата земеделският министър Иван Иванов. За да продължат да съществуват в тази ситуация, голяма част от фермите трябваше да предприемат редица мерки за подобрение на стопанствата си и поддържане на бизнеса в условия на сериозни рестрикции. „Свидетели сме, от една страна, на директни загуби в резултат от появилите се огнища на АЧС, а от друга, на търговски загуби, свързани с ограничения при движения и въвеждане на регионализация”, коментира българският земеделски министър. Той подчерта, че е от ключово значение да се намери подходящ баланс между прилаганите мерки и необходимостта свиневъдният сектор да се запази, съобщава Национална селска мрежа (НСМ). България подкрепя усилията на ЕК за припознаване на регионализацията на ЕС в международен план. Необходимо е да се потърси път към по-гъвкави рестрикции по-отношение на търговията със свине, включително и по отношение на възможността за износ към трети страни от територии, в които са засегнати само диви свине, ако това не противоречи на изискванията на международните стандарти и ако е подкрепено с необходимите здравни гаранции и при минимален риск от разпространение на болестта. В тази връзка министърът предложи такива дискусии да продължат да се водят на експертно ниво в рамките на работните формати към Съвета и ЕК.
Пазарите на фона на войната в Украйна
Пазарната ситуация след руската инвазия в Украйна и прилагането на здравните и екологичните стандарти на ЕС спрямо вносните селскостопански и хранителни продукти бяха сред основните теми по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство. На заседанието ЕК и делегациите на държавите членки обмениха мнения за състоянието на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на нашествието в Украйна. Въз основа на заключенията на Европейския съвет министрите припомниха значението на ефективните мерки за координация на международно ниво за осигуряване на глобален отговор на продоволствената сигурност. Възможността за преместване на съхраняваното зърно от Украйна преди следващата реколта е необходима както за украинците, така и за облекчаване на международните пазари. С най-новата информация от Комисията и държавите-членки министрите продължиха обмена на мнения относно ситуацията на селскостопанските пазари, както на глобално, така и на европейско ниво, в контекста на руската агресия срещу Украйна.
Продължаващото повишаване на разходите за производство в селското стопанство за фуражи, торове и електрическа енергия са основен източник на тревога, заяви още министър Иван Иванов. От една страна, е поставено в риск осигуряването на хранителни продукти на достъпни цени за българските потребители, а от друга, са застрашени икономическите резултати на земеделските стопанства, коментира още той. Допълнителното нарастване на разходите за производство в сектора не може да бъде компенсирано от увеличение на цените на продукцията, затова е необходимо да се следят внимателно въпросите, свързани с достъпността на храните.
България е сред 16-те делегации искащи от Комисията да удължи срока и за кампания 2023 г. на временните дерогации от някои разпоредби на Общата селскостопанска политика (ОСП), въведени за 2022 г.
„Решението на ЕК за дерогация от екологичните изисквания по първи стълб на ОСП за 2022 г. беше прагматично и с положителни последствия и трябва да бъде приложено и през 2023 г.“, заяви министър Иванов на заседание на Съвета.
Устойчивост на сектора
„Руското нашествие в Украйна може да има последици за програмирането на бъдещата ОСП, държавите членки бяха приканени да обмислят необходимостта от преразглеждане на някои от първоначалните си предложения относно стратегическите планове по ОСП. По-специално може да има възможност за подсилване на онези елементи от плановете, които са насочени към укрепване на устойчивостта на сектора. По-специално, държавите членки бяха приканени настойчиво да преразгледат своите стратегически планове по ОСП с цел оказване помощ на селскостопанските производители при възприемането на практики, чрез които се оптимизира ефикасността на торовете и така се намалява тяхното използване. Това може да се постигне по-специално чрез прецизно земеделие, но също така и чрез биологично земеделие и агроекология, като важна роля за по-ефикасната употреба на торове изпълняват също така консултациите и обучението относно управлението на хранителните вещества. В това отношение държавите членки следва да използват в пълна степен възможностите на своите стратегически планове по ОСП, както и оптимизирането и намалената употреба на други входящи ресурси (например антибиотици и пестициди), и да се ангажират с улавяне на въглероден диоксид“, се казва в документа за актуалното състояние на селскостопанските пазари.
Според българската позиция помощта de minimis е много полезен и гъвкав инструмент, но страната ни е достигнала националния си лимит за минимална помощ. Затова предлагаме увеличаване на индивидуалните и националните лимити, се казва още в нея. България предлага да бъде удължен до 31 декември 2022 г. срокът на прилагане на увеличеният заради COVID-19 интензитет на подпомагане по двете ключови мерки (Преструктуриране и конверсия на лозя и Инвестиции в предприятия) от Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор.
Реципрочност на стандартите за вносни селскостопански и хранителни продукти
Министрите обмениха мнения по предоставената от ЕК информация за резултатите от публичните консултации относно Доклада за прилагането на здравните и екологичните стандарти на ЕС спрямо вносните селскостопански и хранителни продукти. Дискусията последва по-ранен дебат, организиран от френското председателство през февруари 2022 г. относно засилването на съгласуваността между Европейския зелен пакт, Общата селскостопанска политика и търговската политика на ЕС. Докладът демонстрира способността за прилагане на мерки, в съответствие със стандартите на СТО, в многостранни форуми, в двустранни търговски споразумения или чрез автономни мерки, когато производствен стандарт е въведен в европейските разпоредби. Министрите приветстваха доклада и подчертаха, че в няколко области, като хуманното отношение към животните, което беше споменато от много делегации, разглеждането на реципрочността е уместно, по-специално чрез мобилизиране на многостранни форуми и двустранни преговори. Освен това те поискаха да се извършва редовно проследяване на предприетите или планирани мерки.
Намаляването на ПРЗ
България е част от неформалния документ на 11 държави членки относно общ поход към целите за намаляване в бъдещия законодателен акт относно устойчива употреба на продукти за растителна защита (ПРЗ) и тази тема е много важна за родните стопани в контекста на настоящата безпрецедентна ситуация на продоволствена несигурност. “Предвиденото намаляване на употребата на ПРЗ с 40-50% за България ще доведе до сериозни икономически последствия за осигуряване на устойчиви добиви и гарантиране на конкурентоспособността в настоящите световни икономически условия, изискващи осигуряване на достатъчно количество, достъпна и качествена храна за всички. България споделя виждането, че определянето на националните цели трябва да се основава на задълбочена оценка на въздействието, като е необходимо да бъдат взети предвид различните изходни позиции на държавите членки, специфичните условия и особености, като географско положение на страната и климат, специфика на отглежданите култури и съответно статус на вредителите, както и липса на алтернативни методи за растителна защита, които да бъдат ефективни, безопасни и достъпни. Следва да бъде направен задълбочен анализ как реализирането на тези мерки ще се отрази на земеделието като цяло и на земеделските стопани, и не на последно място – как ще рефлектира върху конкурентоспособността и устойчивостта на сектора“, бе позицията на нашата страна.
Географските означения
По време на заседанието на Съвета на министрите на земеделието бе разгледан и проекта на Регламент за географските означения, където тече реформа. Според страната ни политиката за качеството на ЕС трябва да бъде опростена, не трябва да се усложнява например чрез въвеждане на признаване на организациите на производителите, а да остане приложима за малки и големи производители в групи производители.
Във връзка с темата за актуалното състояние на Общата политика в областта на рибарството министър Иванов изрази позицията на Република България за запазване на квотите за улов на калкан и през 2023 г.
