Системите за контрол на изразходваните европейски средства за развитие на селските райони са неефективни, защото проверките на националните контролни органи не са изчерпателни и са базирани на недостатъчна информация. Това се казва в специален доклад на Европейската сметна палата за съответствието на прилагането на програмата за развитие на селските райони с приложимите закони и нормативни разпоредби и описва основните причини за високия процент грешки при програмите за развитие на селските райони.
Повечето грешки в политиката за развитие на селските райони се дължат на нарушаване на условията, определени от държавите членки. Техните контролни органи е можело и е трябвало да установят и коригират повечето грешки, касаещи инвестиционните мерки в програмите за развитие на селските райони.
През програмния период 2007—2013 г. ЕС и държавите членки отделят над 150 млрд. евро за политиката за развитие на селските райони, почти равно разпределени между инвестиционните мерки и помощите, обвързани с площ. Разходите за развитие на селските райони се изпълняват при споделено управление между държавите членки и Комисията. Държавите членки отговарят за изпълнението на програмите за развитие на селските райони на подходящото териториално ниво, съгласно техните собствени институционални механизми. Комисията отговаря за надзора на държавите членки, за да гарантира, че те изпълняват своите задължения.
Същественото ниво на несъответствие с приложимите правила, което е видно от високия процент грешки, означава, че съответните финансови средства не са изразходвани в съответствие с правилата. Това може да се отрази негативно върху постигането на целите на политиката за развитие на селските райони, като подобряване на конкурентоспособността на земеделието и горското стопанство; подобряване на околната среда и ландшафта; подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване разнообразяването на икономическите дейности.
„Важно е да се разбере защо процентът на грешки в политиката за развитие на селските райони е неприемливо висок. За да бъде намален е необходимо да се намери точния баланс между броя и сложността на правилата, регулиращи разходите — което ще помогне да се постигнат целите на политиката като подобряване на конкурентоспособността в селското стопанство — и да се положат усилия за да се осигури спазването на тези правила“, коментира Rasa Budbergytė, членът на ЕСП, отговорен за изготвянето на доклада.
