Докъдето стига светлината на огъня в този ден, дотам ще има плодородие и през лятото няма да падне градушка…
Тази година посрещаме празника Сирни заговезни на 10 март. По време на Заговезни запазваме връзката си със земята и природата, както и с общността, към която принадлежим.
Една седмица преди това е Месни заговезни. На него се заговява с месо и месни продукти, но са разрешени всякакви други животински продукти като масло, сирене, мляко и пр. Тези седем дни на прага между зимата и пролетта са време, в което хората се настройват за дългия период на пост. По традиция на Месни заговезни младите посещават кумовете си и родителите на младоженката. Те задължително носят дарове, сред които варена кокошка, обредна пита и вино. Вечерта цялото семейство се събира на празничната трапеза, на която се нареждат основно месни ястия – варена кокошка, свинско с кисело зеле, сарми, баница с месо, баница с мас и др., за да може всички да заговеят последно преди постите.
Сирни заговезни се чества винаги седем седмици преди Великден и с него се поставя началото на най-големия пост през годината. Преди началото на Великия пост тези, които постят за последен път до Великден консумират млечни продукти и яйца.
Трапезата на Сирница
Вечерта на този ден се прави богата трапеза, около която се събира цялото семейство. На нея задължително се слагат сирене, яйца, вита баница, пържена или печена риба, а също и бяла халва с орехи или фъстъци, вино и ракия.
Не случайно празникът е известен още и като Прошка. Като част от подготовката за дългото изпитание на постите се явява опрощаването между хората. Най-често това се случва именно преди започването на вечерята, като по-младите искат прошка от по-възрастните. Целува се ръка и се изричат думите „Прости!“, а отговорът е „Простено да ти е – от мене и от Бога!“. Смята се, че християните трябва да започнат Великия пост умиротворени, като са се простили и са поискали прошка на всички, с които са били в конфликт или са обидили.
Другият важен момент по време на тържествената вечеря е ритуалът „Хамкане“. Прието е той да се прави в края на гощавката. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастната жена в къщата завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитват да хванат халвата или яйцето с уста, без да го докосват с ръце. Поверието гласи, че който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Обичаят Клади
Съществен момент в сирнишката обредност представляват паленето и прескачането на големи огньове, нар. Сиреници. През цялата Сирна седмица момчета-ергени събират клони и царевична шума, които носят на най-високите места 
около селището. Подреждат клоните и шумата около висок кол, на върха на който в някои райони забучват глава на петел, заклан през Месните заговезни. Вечерта на Сирната неделя те запалват огньовете. Предпазният характер на тези огньове е ясно изразен, както в действията, така и във вярванията, свързани с огъня. Чрез силата на огъня хората вярват, че изгарят злите духове. Смята се, че докъдето стига светлината на този огън, дотам ще има плодородие и през лятото няма да падне градушка. Прескача се от всички за здраве и късмет, а в миналото – и за предпазване от бълхи. Основните участници в този обичай – ергените – прескачат огъня, чернят лицата си със сажди. Край огъня се събират и останалите мъже, жени, деца и също го прескачат. Всеобщо е вярването, че прескочилият заговезнишки огън ще бъде предпазен, пречистен и здрав. Широко известното е и обредното хоро около огъня. То е буйно, с високи подскоци, осмисляно за осигуряване доброто израстване на посевите и особено на конопа.
Кукери гонят нечистите сили
Сирни заговезни се свързва и с кукерския обичай и се отбелязва в много краища на България. Върховната изява на тези маскарадни игри обаче се чества в Родопите или по точно с. Широка лъка. Там празникът е известен с името „Песпонеделник“ – това е първият понеделник след Сирни заговезни.
Провежда се на открито в центъра на селото, като млади мъже се обличат в кукерски костюми и маски и обикалят навсякъде, изпълнявайки обредни танци. Празникът включва и ритуал, по време на който кукерите се разделят на две, правят три обиколки и след това двама от тях изпълняват ролята на волове, които орат почвата, а трети от тях е орач. В народните вярвания на родопчаните маските защитават от нечистите сили, а звукът на чановете, окачени около кръста на маскираните мъже, подсилват предпазното им действие.
Теглото на маскировката, с която кукерите изпълняват своите танци, е около 50 кг. Кожите, от които са направени костюмите, обикновено са от овце или кози. Маските, които слагат на главите си, са окичени с рога и са високи близо един метър. Фестивалът в този край съществува от 1977 година.
