Увеличението на поливното земеделие с 250% стреснало ЕК
От думите му става ясно, че още през миналата година нещата са били така подготвени, но заложените параметри при изпращането на черновата са били върнати от Европейската комисия с конкретни указания, че по този начин представени в плана няма да може да минат, тъй като засяга много важни директиви като тези за опазване на биоразнообразието, за околната среда и рамковата директива за водите.
Според Бозуков е направена сериозна грешка – като аргумент за така наречената модернизация е посочено, че поливното земеделие ще се увеличи с 250% (5 пъти). При намаляващите водни ресурси едно такова разхищение не се толерира, разказа гостът.
Климатичните промени влияят съществено върху селскостопанската продукция в цял свят, както и в България
Климатичните промени влияят съществено върху селскостопанската продукция в цял свят, както и в БългарияПрез последните 10 г. сме отбелязали няколко периода на силни засушавания, които се отразиха на реколтата. Един от начините за намаляване на негативните ефекти от климатичните промени е чрез мелиорация и модернизация на земеделието. Това заяви проф. д-р Христо Бозуков, служебен министър на земеделието и храните, в ефира на предаването “Бизнес старт”.
“В момента поливното земеделие ни е архаично и неефективно. А за зеленчуците и някои овощни култури напояването е от значение. Друг фактор е използването на сухоустойчиви сортове – през последните години при нашите производители се наблюдаваше увеличение в закупуването на чужди сортове, които не са адаптирани към нашите почвено-климатични условия”.
Ще се справи ли България с новите моменти от ОСП?
Новите изисквания в Общата селскостопанска политика за периода 2021-2027 г. за свързани с екологичната насоченост във всички сектори и с по-голямото подпомагане на малките и средните производители. Субсидиите за картофи са на път да отпаднат в следващия период, но България продължава да настоява тази подкрепа да остане. Министърът изрази мнение, че България трудно ще се справи със заложената цел на ЕС – до 2030 г. 25% от земеделските площи да бъдат за биопроизводство.
“Това ще изисква много усилия и може да се отрази сериозно върху нашите земеделски производители. Има риск част от стопаните да отпаднат от схемите за подпомагане, ако не изпълнят условията. Държавата може да се намеси, като стимулира потреблението на био и екопродукция”, каза министърът.
Тази година България очаква добра реколта от пшеницата
До края на месец юли бяха ожънати около 96% от площите, като се окачва да бъдат прибрани около 7 милиона тона пшеница, което е рекордно количество. През миналата година това количество беше около 4,710 млн. тона. Средните добиви се очаква да бъдат около 600 кг от декар при 392 кг за миналата година. Най-високите средни добиви се отчитат в районите на Враца, Силистра, Плевен, Русе и Велико Търново, уточни проф. Бозуков.
„Надявам се добрата реколта на пшеницата в България да не се отрази негативно на цената на хляба. Цената на пшеницата в Европа обикновено се формира от производството в Черноморския регион, главно в Украйна и Русия. Резултатите от тяхната реколта стават ясни по-късно, така че нашите производители имат предимството да продават на сравнително висока цена към момента”.
