Делтата на Дунав в този период от годината гъмжи от щука. Условията за размножаване на вида там са превъзходни и румънските рибари се хвалят с богат улов. Нашите въдичари пък чакат коронавирусът да отмине и да тръгнат към речните ръкави, където слуката им е гарантирана. Това сподели русенският любител риболовец Георги Георгиев, който дълги години оглавяваше Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав за „Монитор“. Самият той преди пандемията ежегодно отивал по десетина дни на риболов в Дунавската делта и познава много добре местата, където щуката и шаранът кълват като луди.
Оказва се, че много български въдичари преди кризата с коронавируса също често са си организирали риболов в делтата, където румънските домакини са улеснили максимално формалностите. За условията може да се намери достатъчно информация в интернет. Трябва да се знаят и офисите на румънската структура по рибарство в Тулча, Сулина, Галац и други населени места по делтата, където може да се купи билет срещу невисока цена за месец или по-дълъг период, обяснява Георгиев.
Добра огранизация на риболова
„Румънските ни приятели са организирали много добре нещата. На различни места по каналите в делтата има специални платформи – плаващи хотели, където може да се нощува. От там осигуряват лодки, с които човек да се придвижи до предпочитаното място за риболов. Моите наблюдения са, че по ръкавите има поне 30 такива плаващи хотела за улеснение на въдичарите и на туристите. Разбира се, винаги е добре да имаш и сред местните хора свой приятел, запален като теб по риболова“, казва Георгиев. Имало възможност уловената риба да се съхранява във фризери и рядко се случвало български въдичар да се върне у дома с по-малко от 15-20 кг улов от делтата.
А защо в ръкавите гъмжи от щука, а в нашия участък от Дунав тази риба все по-трудно може да се хване и дори минава за деликатес? Русенският риболовец обяснява, че условията за размножаването й в делтата са много добри. Щуката обичала тихата и плитка вода, където няма течение – това са места с много тръстика, папур и треви, каквито има в изобилие в естествено образуваните езера в делтата. Само в района на Сулина имало шест такива водоема, а общо край трите основни ръкава – Килийския, Сулинсия и Георгиевския, били около 15-16.
„Такива условия, за съжаление, в българския участък сега няма заради ниските води.
Но преди 10-15 години, когато нивото на реката през март, април, май, че дори и през юни, се задържаше към над 600 сантиметра спрямо условната кота „нула“, почти всички острови се заливаха. Рибата навлизаше между тревите и върбалаците на залятата земя и хвърляше там хайвера си. Тези високи води тогава се задържаха по-дълго време, рибките порастваха и с отдръпването на водата навлизаха в реката“, обяснява Георгиев. Краткотрайна висока вълна, каквато сега се наблюдава в нашия участък, не била достатъчна за размножаването. Дори и да залее островите, водата бързо ще се изтегли, новоизлюпените рибки нямат време да се развият в благоприятната среда и умират.
Почти не се срещат шарани
Почти не се срещат шараниРиболовците се изненадват, че и шаранът, който доскоро е бил масова риба в нашия участък, почти е изчезнал. Затова нищо чудно и шаранджиите да тръгнат към делтата, ако искат да хванат хубав екземляр. Георгиев казва, че миналото лято край Русе уловил едва пет – шест шаранчета по около килограм, които върнал обратно в реката да пораснат. А едрият шаран вече съвсем бил изчезнал. За сметка на това, през последните години уловът на амур край нашия бряг бил много добър. В делтата трудно можел да се хване, тъй като обичал течението, минавал транзит през ръкавите и намирал добри условия в българския участък.
В този сезон българските въдичари край Дунав пълнят живарниците с масова риба – морунаж, платика, мряна и скобар. Но предстои времето да се затопли и се очаква раздвижването и на другите дунавски риби. Странно е също, че напоследък е изчезнала и таранката, която преди била толкова много, че редовно атакувала стръвта за по-едрите риби. Сега я няма в нашия участък за сметка на изобилието й в делтата. Край българските брегове я няма и сабицата или калъчът, както я наричат местните въдичари. Във времето, когато дунавската вода била чиста, в нашия участък имало много калъч, но със замърсяването изчезнал. Сега някои русенски рибари се хвалят, че хващат на чепаре дребна сабица. Дано това е знак, че водата на Дунав става по-чиста, надяват се те.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
