Екологично насоченото земеделие следва да бъде водеща тема с все по-голям дял в политиката, особено в контекста на нарастващото търсене на храни в световен мащаб и справянето с последствията от промените в климата. Това каза днес зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова на заседанието на Съвета за развитие на регионите и национална инфраструктура на тема „Национални приоритети в селскостопанската политика на Република България до 2020 година”. Освен осигуряването на храни, земеделието предоставя и редица други услуги за обществото, в това число и екологични ползи. Земеделските производители трябва да бъдт насърчавани да прилагат земеделски практики за поддържане на ландшафта, за възстановяване и поддържане на специфични местообитания и биологичното разнообразие и за управление на природните ресурси, допълни още зам.-министър Боянова. Плащанията за агроекология и климат следва да продължат да играят важна роля при подпомагане на устойчивото развитие на селските райони и за посрещане на все по-голямото търсене на екологични услуги от страна на обществото. Ключова цел на реформата на Общата селскостопанска политика, която се осъществява в момента, е „озеленяването” на двата стълба на ОСП, с цел съобразяване с климатичните промени и други екологични предизвикателства. Двата стълба на ОСП трябва да работят заедно и допълвайки се взаимно, с прости мерки за общо прилагане на изискванията за директните плащания по Първи стълб, както и със стимули за по-насочени мерки, предлагани в програмите за развитие на селските райони по Втория стълб, подчерта Светлана Боянова.
Екологизирането на директните плащания ще се осъществява чрез въвеждане на „зелен“ компонент на директните плащания. „Зелените” плащания ще се предоставят при изпълнение от земеделските производители на следните дейности: диверсификация на културите, поддържане на постоянно затревени площи и екологично насочени площи. По този начин земята и естествените екосистеми ще допринасят за постигане на значимите цели на ЕС за биоразнообразие и адаптация към изменението на климата, поясни още зам.-министър Боянова.
В контекста на стратегията „Европа 2020“, насърчаването на селскостопанските производители за преминаване към или поддържане на биологично земеделие е друг аспект на политиката за опазване на околната среда. Биологичното земеделие има важен принос за постигане на устойчивост. То консервира до голяма степен природните ресурси и околната среда, укрепва агроекосистемите, опазва биоразнообразието и предоставя възможност на бъдещите поколения да се възползват от съхранената природа. Тази форма на земеделие отговаря на нуждите на нарастващ брой потребители, тъй като използва безопасни и прозрачни методи на производство, като в същото време създава повече работни места от конвенционалното земеделие, подчерта зам.-министър Боянова
