Какво следва за стопаните?
Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев с украинския министър на аграрната политика и храните Микола Солски се договориха за детайлите по прилагане на лицензионен режим за износа на слънчогледово семе, рапица, царевица и пшеница по време на онлайн среща.
„Министерството на земеделието и храните спази обещанието си до 30 ноември да ограничи максимално вноса на тези селскостопански продукти, съгласно Меморандума, сключен между правителството и Инициативния комитет на протестиращите земеделски производители“, каза министър Вътев.
От 1 декември двете страни стриктно ще наблюдават да няма изкривяване на пазара, както и да не се подкопават интересите на българските производители, преработватели и потребители, като за тази цел ще бъдат създадени координационни звена и в двете страни, които ще наблюдават пазара.
Вносът и обменът на данни между двете страни продължава да се следи, информират от МЗХ.
Какво обаче означава режимът на практика? Малцина са тези, които са наясно как ще протекат нещата при договарянето на суровини от тези четири стоки от Украйна. Основна нужда от внос на суровини от Украйна обявиха преработвателите на слънчоглед, които само преди дни обявиха, че за да бъдат натоварени мощностите им, са нужни близо 2 млн. тона вносен слънчоглед при сегашната реколта у нас от 1,6 млн. тона. Според оценките им заради спирането на вноса на слънчоглед от Украйна от април до този момент те търпят огромни загуби, спад в производството с над 30%, временно затваряне на заводи и неизпълнение на договорите.
По данни на МЗХ в режим на митническо складиране има около 15 хил. тона слънчоглед, които от днес могат да бъдат освободени на квотен принцип.
За обикновените земеделски стопани освобождаването на вноса от Украйна на слънчоглед, рапица, царевица и пшеница макар и в процес на лицензионен режим означава още по-силна конкуренция на пазара и евентуален спад на цените на стоката им.
