В следващите години ще нараства ролята на оранжерийното производство в предлагането на зеленчуци, което гарантира целогодишното предлагане, с високи добиви, на високи цени и предизвикателството е в намиране на начини за намаляване на разходите.
Отчитайки историческото развитие на зеленчукопроизводството и оценявайки поведението на производителите при изяснени общи параметри на политиката за следващите години не се предвиждат значими изменения в производството, със запазване доминация на вноса в търговските баланси.
Цялостната обстановка и действаща забрана през 2016 г. за внос на турски зеленчуци в Русия засилва натиска върху родния пазар. Местните производители страдат и от все още нерешения проблем с нелегалния внос на зеленчуци от съседни страни.
Това се казва в анализ на Божидар Иванов, експерт в Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – CAPA. Докладът бе представен по време на обзорен научно-приложен форум на тема „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“, организиран от Центъра към Института по аграрна икономика и ССА и финансово подкрепен от Фонд „Научни изследвания“, с цялостната подкрепа на Фондация „Америка за България“.
Провежданата политика в държавата за последните 15 години постигна много в сектора на зърнопроизводството, в последните години се полагат усилия и в животновъдството, но политиката на подпомагане в зеленчукопроизводството не успява да намери достатъчен отговор на наболелите проблеми.
Поради структурата на зеленчукопроизводството, доминирано от малки производители има голям дефицит на знание какво да се произвежда, как да се произвежда, на какво да отговаря. Много малко са производителите въвели системи за качество, задължително изискване за да влезеш на пазара в търговските вериги.
Липсват условия за съхранение, обработка, пакетаж и логистична инфраструктура при зеленчуците, което е огромен проблем пред малките производители. Ако тези разпокъсани производители се обърнат на частни начала към фирмите, притежаващи такива условия, разходите за тяхното обслужване нарастват значително, което ги демотивира.
Голяма част от потреблението на зеленчуци в страната не минава през търговските вериги, заради високия процент семейни градини, самозадоволяване и други форми на търговия на дребно, което подтиква търговските вериги в търсене на варианти за интегриране на местното зеленчукопроизводство към техните канали за реализация. В България хоризонталната форма на коопериране трудно ще започне да работи заради разпокъсаността, маломерността на стопанствата и техния ресурсодефицит. Подкрепата от страна на държавата на вертикално коопериране и използване желанието на веригите да бъдат интегратори на производствения процес трябва да бъде стимулирано от страна на държавата, която се включи като трета страна в този процес.
При подпомагане на преработвателни предприятия трябва да се търси ефектът върху земеделските производители и потребителите и да се стимулира не само създаването на собствени насаждения, но и интегрирането на други производители, за съвместна дейност, според експерта.
Необходимо е разкриване на ясни възможности за асоциациите и съюзите на производителите да участват в инвестиционните мерки и в изграждане на инфраструктура и организации, които да подпомогат следберитбения маркетинг. Също така е необходимо да бъдат създадени публични дружества управляващи и предлагащи общ следберитбен маркетинг е перспективният път за разширяване достъпа до пазара и отговор на очакванията на търсенето, намаляване на риска за реализация на продукцията, снижаване на разходите за следберитбен маркетинг и по-високи цени за производителя.
