От голямо значение за земеделския ресор е кои експерти ще влязат в управлението на ключовите позиции. Необходимо е да са отворени и да се вслушват в мнението на бранша. По време на дискусията за бъдещето на сектора, която се предаваше на живо, чух амбиции за големи промени, но не трябва да се забравя, че предстоят и сериозни изменения, свързани със Зелената сделка и новата ОСП. Нека управляващите да се съобразяват с това, което е било досега и плавно да преминат нататък. При новите завишени екологични изисквания трябва да се даде време на хората да свикнат с тях, да ги научат, за да няма грешки. Не е в ничий интерес да се греши – умишлено или неволно. Това коментира за Агрозона Милена Горанова, съсобственик на едно от най-успешните земеделски стопанства в Северозападна България.
Нейното лично мнение е, че трябва да има таван на плащанията, но крайното решение е необходимо да бъде взето от Народното събрание. „Склонна съм да се съглася с мнението на Пламен Абровски, че може да има таван и над него да се плаща с редукция до определена сума. Много е популистко обаче да се каже, че парите над тавана трябва да се дадат на младите и дребните стопани. Вероятно много хора не знаят, че там също има ограничения и тези средства не може до безкрайност да се преразпределят“, коментира още опитната фермерка.
„Освен това все още не знаем какво е записано в Националния стратегически план, който скоро трябва да бъде внесен в ЕК“, сподели Горанова. Колкото повече схеми има, толкова по-трудно става и за хората, и за администраторите.
„Земеделските стопани трябва да знаят какво да изпълняват, в момента всички сме малко объркани. Разчитам, че ще има повече информация и срещи. Мнението на бранша е важно, можем да направим ефективни предложения към управляващите. Преходът и без това ще бъде доста сложен, нека да се направи по-плавен“, препоръчва Горанова.
Нейната голяма болка е, че вече 30 години няма завършена поземлена реформа, но е категорична, че процесът трябва да се започне от някъде.
