Връзката между учени, изследователи, политици и общество трябва да промени своя курс към по-силно и тясно сътрудничество. Това сподели българският еврокомисар за иновациите, научните изследвания, образованието, културата и младежта- Мария Габриел по време на Световния икономически форум в Давос, посветен на свързаните с промените в климата рискове и необходимостта от предприемане на нови мерки. Съществена част от отговорите на климатичните рискове, се съдържат в най-новите научни изследвания и познания.
Научноизследователския съвет е финансирал над 9000 изследователи
По време на пресконференцията Мария Габриел очерта действията и амбициите на Европейската комисия за промяна на европейския изследователски пейзаж чрез още по-силна роля на научноизследователския съвет. Той се превърна във водеща световна организация за най-високо финансиране по процент на подкрепени научни доклади и финансиране на над 9000 изследователи. Освен това 7 от тях са спечелили Нобелова награда. Последната от които е на Питър Радклиф за откритието за приспособимостта на човешките клетки към среда с ниско съдържание на кислород, което може да помогне за лечение на рак, анемия и други сериозни болести.
„Като предоставяме на нашите умове и таланти научна свобода, те ни помагат да се справим с големите предизвикателства отдолу-нагоре. Изменението на климата е едно от тях. Европейският съвет за научни изследвания доказва това с безброй проекти, насочени към редица аспекти на изменението на климата – от неговите движещи фактори и въздействия до смекчаване и адаптиране“, заяви Мария Габриел.
Елементите в новата програма “Хоризонт Европа”
„Имаме нови възможности, защото образованието вече е в един ресор с научните изследвания и иновациите. Без младите хора, учителите, институтите, университетите, обществото ни няма как да се справи с предизвикателствата“, заяви българският еврокомисар и очерта трите важни елемента в новата програма „Хоризонт Европа“. На първо място са мисиите пряко свързани с борбата с климатичните промени. Вторият елемент е Европейският иновационен съвет – фабриката на ЕС за т.нар. еднорози, предоставящ подкрепа от идеята до създаването на продукта и откриването на нови пазари, включително за МСП и стартъпи. Трети важен елемент е Европейският институт за иновации и технологии, помагащ на предприятия, образователни и научноизследователски институции да работят заедно.
„Когато образованието, науката и бизнесът работят заедно в една посока, когато търсят общи решения, това е най-солидната база да имаме увереност, че ще се справим с глобално предизвикателство като климатичните промени. Силата на европейския подход е в мисълта за хората, работните места, перспективите пред регионите – тя трябва да остане водеща в действията ни. Имаме още много работа“, заключи българският еврокомисар Мария Габриел.
