Европейската комисия е разрешила на България и през 2019 г. да ползва бюджет за Националната лозаро-винарска програма, което по думите на Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, е прецедент. Той посочи, че все още ЕС не е дал финансова програма за нито една страна членка за ЕС, но България е получила разрешение да ползва бюджет за 2019 г., който е реципрочен на този през 2018 г. “Това означава, че след 5-годишния одит, който ни направиха, ние сме изрядни”, обясни Коев и допълни, че с нито едно евро не е злоупотребено.
България е на шесто място по съотношение производство-износ на вино в света според данни на Световната винарска организация, каза още Красимир Коев. По думите му износът ни към Китай е 10% от износа на българско вино като цяло. През 2016 г. за азиатската държава са изнесени над 5 млн. литра, а за тази година по договори се очаква експортът да надхвърли 8 млн. литра.
В Европа има големи загуби на реколта от грозде в резултат на неблагоприятни климатични условия, това е бил и повод за извънредна Генерална асамблея на Световната винарска организация, посочи Красимир Коев. Франция, Италия и Испания имат загуби в порядъка на 20-40% от реколтата. “В България, за съжаление сега, когато сме на финала на гроздоберната кампания, отново имаме влошаване на времето, но въпреки всичко се надявам поне 140-150 млн. литра да бъдат произведени от реколта 2017 г., за да могат да покрият вътрешния пазар и частично външния.”, каза още специалистът.
За съжаление количествата от местните сортове Маврут, Димят или Гъмза на този етап са крайно малко като производство, затова те могат да бъдат предложени на туристите, които са само у нас. Към момента светът търси Каберне, Мерло, Шардоне и ние това изнасяме, каза Красимир Коев. На въпрос на “Агрозона” дали вече се наблюдава засилен интерес към родните сортове, той посочи, че това се случва: “Един турист, когато дойде от чужбина, независимо дали в столицата или в други региони на страната, търси автентичното, местното, било като вина или като храна. Интересът е голям, затова и площите се увеличават – и с Мавруд, и с мелнишките сортове.”, коментира Красимир Коев.
