И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали…
Откровение на Йоан
Коментар на Светлана Трифоновска, сп. Агрозона, Април 2013
Дали от партията на „Зелените“ няма да излязат прави като казват, че накрая всички ще станат зелени, но още не са го осъзнали?! Всъщност те се позовават включително и на консерваторите в Англия, претърпели подобни метаморфози.
Любопитна е позицията на тази зелена партия. На фона на бъркотията от страсти и реваншизъм, която в България не спира да кипи, представителите й имат авангардно присъствие, но подплатено със солидност и увереност, в това, което казват. А то поне от техните уста звучи логично. Без истерии, към каквито са склонни много от членовете и привържениците на екодвиженията, няма сочене с пръсти, а често информацията има и силен библейски привкус, но е поднесена от типичния съвременник на 21 век, без излишни емоции и с хладен прагматизъм. „О, ние сме за фамилния бизнес, защото това е един от начините да се съхрани природата“, възкликна един от лидерите на „Зелените“, Георг Тупарев. „Ние сме за българския чесън, а не за китайския, не защото мразим китайците, а защото искаме да се намалят разходите по транспорта“, доуточни мотивацията на движението той. Любопитно е, че трима от водачите им в листите са биоземеделци, но има и много еколози.
За „Зелените“ промените в климата и предстоящото изчерпване на природните ресурси са предстоящ в близкото бъдеще факт. И това ги прави напълно уверени и последователни в каузата, която преследват. За тях част от решението на проблема е да се елиминират монополите в енергетиката и търговията. „Ние знаем как да стане това“, напълно категорични са те.
Срещу огромните трактори
„Огромните селскостопански машини, които поглъщат толкова средства на собствениците си и унищожават животинките в почвата, само след двайсет години, когато свършат запасите от гориво, ще са напълно безполезни“, безусловно категоричен е Милен Стоянов, водач на листата във Враца и председател на Асоциация Български Биопродукти. Общо взето, позицията на повечето от членовете на движението е такава. Тяхна цел е връщането на забравени ценности в земеделието, в стопанисването на горите и природата, с цел самовъзстановяване и възкръсване на древни видове, които могат да оцеляват в условия на суша и горещини. Оказва се, че партията печели все повече привърженици, включително и в средите на интелектуалци, инженери и IT специалисти
В гмежта на отмъщението
Все по-малко лична увереност и все по банални послания излъчват земеделците и от левия и от десния спектър. За жалост. Те са все така разтроени, непростителни, втренчени в персоналните си политически пристрастия, наследени от личното им семейно минало. И така, служещи най-малко на земеделието и най-вече на останалите политически сили.
Традиционно се делят на сини и червени, без никой да се опита да вникне зад смисъла на тези изкуствено поддържани бариери, които пречат на конструктивността в политическия живот в страната.
Десните стават леви
Зам. шеф на ДФ „Земеделие” от кабинета „Костов”, лидерът на Земеделски народен съюз Румен Йончев, е втори в листата на Коалиция за България. Това е случай, който отдавна не е прецедент за българския политически живот, като типична политическа хамелеонщина. За жалост най-ярки примери идват точно от средите на земеделците – като „случая Яне Янев.”
Всъщност абсурдна ли е любовта между земеделци и комунисти или по-точно – социалисти, както се именуват левите днес. Ако трябва да сме честни – не, защото през 1923 г., те заедно са въстанали срещу последствията от деветоюнския преврат. Но! Септемврийското въстание е финансирано от Коминтерна и тогава основно са били избити земеделците, а комунистическите лидери удобно са избягали в Сърбия. Това е времето, за което Антон Страшимиров пише Кървавото хоро – истинското – майките са играли с тежки стъпки над главите на убитите си синове в монтанското село Лехчево – в районът, където бившият десен земеделец Румен Йончев днес е втори в листата на социалистите… Но, казано е, не съди, за да не бъдеш съден.
Да възкресиш синьото
Петя Ставрева, лидер на Обединени земеделци, хвърля усилията си да възкреси Съюз на демократичните сили. Нейният мотив: „Земеделците трябва да са десни. Тези, които се сдружават с лявото, предават бащите ни, които са лежали в лагерите.“
Тук веднага се сещам за вицепрезидента Кавалджиев (при Петър Стоянов 1997 – 2002 – б.р.), който е оцелял от един такъв лагер. Той нито веднъж не поиска реванш, не вдигна ръка да сочи и да иска възмездие, а беше изпълнен с дълбоко смирение.
И дали „Зелените“ няма наистина да излязат прави. Защото може би скоро всичко това няма да има значение, когато хората се изправят пред реалността да няма вода, под изгарящите лъчи на слънцето, когато светът започне да изглежда по съвсем друг начин…
