Подвижното пчеларство е необходимо, защото големи площи са засети с монокултури и храната за пчелите не е достатъчна, коментира за „Агрозона“ инж. Михаил Михайлов, председател на УС на Обединен български пчеларски съюз и Съюз на българските пчелари. От друга страна, трябва да се изпълнят изискванията по отношение преместването на кошерите.
Има разработени норми за брой пчелни семейства, които трябва да се поставят на единица площ, в зависимост от медоносните култури. Няма обаче ограничение на какво разстояние могат да се транспортират пчелите, стига да се спазват изискванията, каза инж. Михайлов. Трябва да е осигурен кислород на насекомите, в хранилките в кошерите да се налее вода, необходимо е укрепване на рамките, за да не се мачкат пчели при транспорта. Транспортирането трябва да става сутрин рано, по хлад, или вечер късно, при бавна скорост, по възможност да се избягват натоварените транспортни трасета. Пчелите се освобождават след около половин час след пристигане до крайната точка, когато се успокоят. Когато се напълнят магазините, трябва да се транспортират обратно, за да може да се извади медът. Не може да се транспортират пчели, без да бъдат съпътствани от ветеринарно-медицинско свидетелство – когато медоносните насекоми нямат такова свидетелство при пренасяне, рискуваме пренасяне на болести. Пчеларят трябва да получи разрешително от кметство/община, за да постави кошерите си на определено място при подвижното пчеларство.
С новата национална пчеларска програма 2017-2019 е въведена допълнителна мярка – подвижно пчеларство – предвиждат се средства за купуване на съоръжение на подвижно пчеларство. В този смисъл подвижното пчеларство се поощрява, но в нашата страна то е много слабо развито, коментира инж. Михайлов. Проблем у нас е охраната на кошерите. Въпреки че са в населени места, се извършват кражби и то главно заради доказване на брой семейства във връзка с програмите, каза специалистът.
