Изпълнителният директор на АЗПБ коментира индикативния график за прием на проекти по ПРСР през следващата година
Индикативният график за прием на проекти по ПРСР за 2016 г. е вече факт. До новата календарна година остават броени седмици. Как браншът оценява публикувания график, попитахме Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България.
– Г-н Тодоров, как ще коментирате публикувания график за прием на проекти през следващата година?
– От индикативния график ние се интересуваме от мерките, които са свързани със земеделските производители. Той включва и мерки, насочени към общините, и мерки, които не касаят нашите колеги. Това, което виждаме, е, че подмерките 4.1 и 4.2 са предвидени за втората половина на годината, което означава, че и при двете подмерки ще мине почти една година от първия до следващия прием. Периодът е твърде дълъг за онези, които не са успели да внесат проектите си при първия прием поради една или друга причина. Да им се даде такава възможност едва година по-късно е доста рисково както по отношение на самите документи и тяхната актуалност, така и по отношение на инвестицията като идея. Година забавяне на инвестиционно намерение само по себе си носи пропуснати ползи.
– Виждате ли други проблеми в така публикувания график?
Притеснява ме също, че виждаме мярката за учредяване на организации на производители едва септември, което е след приема по 4.1. Земеделските производители отново няма да могат да направят своите организации и да кандидатстват по подмярката 4.1. Нашето мнение е, че мярката за учредяване на групи и организации трябва да бъде преди срока за подаване на проекти по подмярката, за да може първо тези организации да се създадат и тогава се кандидатства по 4.1. При сегашните обстоятелства един от критериите за оценка на проекти, заложени в 4.1, отново няма да бъде актуален и да влезе в действие. Другият критерий, който също няма да може да бъде приложен при следващия прием по подмярката, се отнася до интегрираните проекти. В индикативния график не виждаме възможност за кандидатстване на проекти по мярка 6, в случая – най-интересната за земеделските производители подмярка 6.4, при която могат да се направят комбинации между инвестиции в земеделието и инвестиции в неземеделски дейности, така че да се комбинират активностите за повишаване на доходите. Интегрираните проекти са една много добра идея на Европейската комисия да стимулира земеделските производители да инвестират освен в своите стопанства, и в неземеделски дейности, каквито се допускат именно в мярка 6.4. За съжаление трета поредна година от прилагането на ПРСР няма да може да бъде приложен този критерий и този стимул.
– От това ще загубят най-вече хората в малките населени места, които са и най-уязвими?
– Да, неземеделските дейности по 6,4 са допустими именно там – в населени места, класифицирани като селски райони, които са и малките населени места. За съжаление пропагандираните идеи и новости в прилагането на Програмата, както и заложените от Комисията приоритети, не могат да намерят място в прилагането на ПРСР у нас. Нито хоризонталният принцип на интегриране… По начина, по който се прилага Програмата, по начина, по който се отварят мерките, новостите не могат да намерят приложение. Връзката между земеделските производители и преработвателите, късите вериги на доставка, иновациите, енергоспестяващите технологии – това просто не го виждам в програмата. Като човек, който се занимава с европейските програми на практика от както ги има тях в България, за пръв път виждам толкова голямо разминаване между целите и резултатите от самото начало – още в периода на програмиране. Сега сме в период, в който се отварят мерки, пишат се наредби – трябва да се прецени коя мярка кога да бъде подготвена и кога да бъде стартирана.
– Причината според Вас е на административно ниво?
– Причината е в администрирането на ПРСР и в управлението й. Когато сме в самото начало, когато трябва да се предприемат действия за прокриването на заложените изначално цели, няма оправдание и можем спокойно да кажем, че има слабо управление на Програмата.
– Мислите ли, че администрацията вече е извлякла изводи от слабости при предходни приеми и е по-готова за нови приеми?
– Надяваме се. Винаги, когато има нова програма, има казуси, има новости, както за администрацията, така и за бенефициентите. Надявам се да има вече опит поне в прилагането на мерките, касаещи земеделските производители. Мярка 4.1 с аналог мярка 121 е една от мерките с най-много проекти – опит има в администрацията, смятам, че от тази гледна точка няма пречки. Има забавяне в разглеждането на проектите. Отдаваме го на това, че има нови моменти, които администрацията изчиства. Но трябва да признаем, че има една неравнопоставеност – срокът, който се поставя на земеделските производители, се спазва точно – нито час повече, а срокът, определен по наредба на администрацията, не се спазва не просто с часове, а с дни и месеци. Новите моменти, които забавят администрацията, забавят и бенефициентите. При нас обаче толеранс няма. Смятам, че администрацията трябва да има отговорно поведение.
– Въпреки че индикативният график към този момент е фиксиран, мислите ли, че е възможно да бъдат отворени допълнителни прозорци за прием и като цяло да има промени по графика?
– Няма лошо да има размествания по графика, особено ако се вземат предвид становищата на браншовите организации, тъй като по отношение на този график ние не сме давали становища. Той не е съгласуван с нас по никакъв начин.
– Възможно ли е министерството да се вслуша в становището на организациите в бранша?
– Възможно е това да се случи, но трябва да стане навреме, да има достатъчно време преди тази промяна, за да имат бенефициентите готовност. Хубаво е да се вземе под внимание становището на браншовите организации, но да бъде планирано добре, за да има достатъчно време за подготовка на проектите.
– Имаше очаквания през 2016 г. да се отвори мярката за напояване. Към момента тя не присъства в графика. Как си го обяснявате?
– Очакваше се мярка 4.3 за инфраструктурно напояване да стартира, след като се получи докладът на Световната банка за анализа на водите. Не я виждаме в графика. Нямаме информация от министерството защо не е предвидена. За нас обаче е много важно да се стартират поне възможностите в 4.1 за инвестиции в напоителни съоръжения на ниво стопанство, за да може поне инвестициите, които са предвидили земеделските производители в рамките на стопанството, да бъдат включени. В предходния прием имахме парадокс – позволяваше се кандидатстване за създаване на нова овощна градина, а не можеше в тази овощна градина да се включи капково напояване, което е ключово за развитието й. Ще настояваме инвестициите за напояване със сигурност да бъдат включени в 4.1, така както е предвидено в мярката. Инвестициите, възможностите и технологиите в напояването ще са и сред водещите теми на Националната среща на земеделските производители идния февруари, за да може наистина да има ефект от приоритизиране на сектор „Плодове и зеленчуци“, където знаем, че без напояване няма как да се случат нещата.
Националната среща на земеделските производители е насрочена за периода 10-12 февруари 2016 г. Регистрацията за форума вече е отворена.
Анета Стефанова
