Хранителните съкровища на България са зеленото сирене на с. Черни вит, Тетевенско, смилянският боб и каракачанската овца. Именно те са включени в списъка “Съкровищницата на вкусовете” на световната организация на Slow Food (бавно хранене). Това заяви Десислава Димитрова, член на Международния съвет и движеща сила за Slow Food в България, съобщава БТА.
Организацията опазва на кулинарните традиции, свързани с даден географски район с цел запазване на биоразнообразието и популяризирането им като част от националното културно наследство. Целта е повишаване на информираността на обществото по отношение на въпроси, свързани с качеството на храните и популяризиране на ново качество на живот.
Асоциацията Slow Food в България е учредена преди 10 години. “Съкровищницата” наподобява идеята за Ноевия ковчег – запазване на семена, рецепти, технологии и изобщо всички малки тайни, които осигуряват еднаквост на продукта, устойчивост на производството му”, посочва Димитрова.
Първият утвърден продукт на Slow Food в България е Зеленото сирене на с. Черни вит, Тетевенско. То е единственото плесенясало сирене на Балканите и е щяло да остане напълно непознато заради преклонната възраст на единствения човек в селото, който продължава да го произвежда. Кметът се намесва и рецептата е възродена, превръщайки Зеленото сирене в първия български принос в “Съкровищницата”, разказа експертът.
Каракачанската овца също е включена в “Съкровищницата”. Тази порода има за цел да се запази традиционното отглеждане на каракачанските овце и рецептите на произведените с тяхното мляко продукти – кисело мляко, саламурено и т. нар. толумско сирене, което се прави само от млякото на каракачанска овца.
Смилянският боб, известен не само у нас с хранителните си качества и уникалните рецепти, е следващият български участник в “Съкровищницата на вкусовете”. Над 1400 географски продукта от Европа са регистрирани в “Съкровищницата на вкусовете”.
