Въвеждане на диференцирани ставки по ДДС за храните поискаха браншови организации от хранително-вкусовата и питейна индустрия по време на среща с ръководството на Българска стопанска камара. Според браншовите организации подобна мярка ще има положително въздействие и върху производителите, и върху потребителите, и върху фиска, тъй като работи практически срещу високото ниво на сива икономика в сектора.
Домакин и инициатор на срещата бе изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев, който стартира поредица от делови срещи с колективните членове на Камарата, а целта е да бъдат набелязани възможности за съвместни действия за разрешаване на конкретни проблеми на отделните икономически сектори.
Участниците в разговора изразиха мнение, че няма никакъв смисъл от 20% ДДС при 50% сива икономика в сектора. Ако бъде изсветлена част от икономиката, приходите за бюджета от един по-нисък ДДС ще бъдат ефективно повече от настоящите. Единодушно бе мнението, че трябва да стартира задълбочен диалог по темата, придружен с аргументи и анализи. Освен това, диалогът трябва да предшества обсъжданата в момента ДДС-реформа на ниво ЕС.
Проблемите пред бранша
В хода на разговора от страна на браншовите организации са поставени ключови проблеми, за чието преодоляване БСК пое ангажимент да съдейства на своите колективни членове. На първо място браншовиците поставят липсата на цялостен, задълбочен секторен анализ, който да очертае проблемите и възможностите за развитие на хранително-вкусовата и питейна индустрия.
Участниците в разговора се обединиха около позицията, че без адекватна статистическа и аналитична база е невъзможно дългосрочното планиране, инвестициите и провеждането на целенасочени политики за развитие на сектора. Беше подчертано, че последно подобен анализ е правен от екипа на земеделския министър Греков (2014 г.), при това е бил непълен и доста повърхностен. Според представителите на браншовите организации, важно е да бъде оценено социално-икономическото въздействие, което има хранително-вкусовата и питейна индустрия, и към развитието й да се подхожда комплексно, а не „на парче“. Освен това, решенията трябва да се взимат на база солидни данни и обосновки, да са е изяснена цялостната картина на сектора.
Законът за храните се бави
Приемането на Закона за храните се бави поради принципни противоречия относно включването на сектор „води“ в закона, посочват браншовиците. Във връзка с това предстои провеждането на целеви срещи на заинтересованите организации, в рамките на които да се потърсят компромисни решения, позволяващи приемането на закона във вид, който да не накърнява интереса на която и да било от страните.
Хранително-вкусовата и питейна промишленост подчертава необходимостта от прилагането на т.нар. кръгова икономика, за която все още у нас липсва достатъчно информация и инициативи, вкл. налице са сериозни проблеми по отношение на новото европейско законодателство в областта на рециклирането на опаковки от пластмаса.
Действия в ЕС
Браншовите организации настояха БСК да инициира действия по линията на Европейския икономически и социален комитет и на BusinessEurope, така че адекватно да бъдат защитени интересите на българските производители, ползващи пластмасови опаковки за своите продукти. Ако Директивата за пластмасовите опаковки бъде приета в предложения вид, икономическото й въздействия върху българския бизнес ще бъде силно негативно, вкл. по отношение на необходимостта от огромни инвестиции за преобурудване на производството.
Браншовиците настояват също за приемане на ясна процедура за предварително съгласуване на проектите на търговски споразумения между Европейския съюз и трети страни, така че интересите на българските производители и търговци да бъдат защитени.
Анализ на въздействието на търговските споразумения на ЕС
Като пример бяха посочени споразумението с Украйна, което постави в неблагоприятна пазарна позиция българските производители на растителни масла и маслопродукти, захар и захарни изделия, и пчелен мед. Аналогични са проблемите и със споразумението с Виетнам, което разрешава безмитен внос в ЕС на ориз и пряко вреди на българските оризопроизводители. Браншовите организации настояват за задълбочена предварителна оценка на въздействието на търговските споразумения и на тази база да се формира официалната българска позиция на ниво ЕС. В този процес консултациите с представителите на бизнеса трябва да бъдат ключови и определящи.
Законодателството срещу т.нар. двойни стандарти при храните, според бизнеса, е по-скоро силно популистка, предизборна тема, отколкото като опит за решаване на реален проблем.
