Намаляване на земеделските стопанства в ЕС до 2040 г. предвижда проучване, проведено от името на комисията по земеделие на Европейския парламент за бъдещето на европейския модел на земеделие.
Очаква се днешните около 10 милиона стопанства да достигнат едва 3,9 милиона до 2040 г., което ще бъде намаление, което ще достигне 62% в сравнение с официалните данни от 2016 г.
Това означава, че ЕС може да загуби през следващите години над 267 000 стопанства годишно, т.е. повече от 22 000 стопанства на месец, повече от 700 на ден. Изследователите бият тревога, тъй като многофункционалната форма, която характеризира и отличава европейското земеделие, бавно изчезва.
„Почти всички региони на ЕС преживяват дългосрочни структурни промени в селското стопанство: постоянно нарастване на средния размер на фермата и концентрация на производството в постоянно нарастващи стопанства“, се казва в проучването.
В повечето региони се наблюдава стабилен спад в броя на стопанствата и селскостопанската работна сила.
Освен това се наблюдава увеличение на средния размер на стопанствата (в повечето региони, но с различни темпове) и концентрацията на селскостопанска продукция в „големи“ земеделски единици (по-големи от 50 хектара), съобщава ypaithros.gr. Тези промени засягат и природните характеристики на ландшафта, развитие, което се оценява високо като необратимо, поне в краткосрочен план. 
Тази тенденция продължава от 2003 г. Общият брой на стопанствата в ЕС-27 намаля от около 15 на 10 милиона, от 2003 до 2016 г. Това е спад от 32%. Това намаление е по-изразено при малките стопанства (под 5 хектара) с 38%. Намалението на средните стопанства (5-19 хектара, 20-49 хектара) е умерено (съответно 17% и 12%). За разлика от тях, броят на големите стопанства (по-големи от 50 хектара) се е увеличил със 7% в ЕС-27.
Малките стопанства (по-малко от 5 хектара) представляват около 72% от всички стопанства през 2003 г. До 2016 г. този дял е спаднал до 67%.
Опасностите за регионите
Повечето региони се предвижда да имат умерен риск от намаляване на първичния сектор до 2040 г., т.е. намаляване на стопанствата с 40% до 60%. Въпреки това, приблизително 16% от обектите на NUTS-2 имат висок до много висок потенциален риск (до 80%) от намаляването на техните ферми. Такива региони се намират в България, Унгария, Полша, Италия, Словакия, Чехия и балтийските държави. Според проучване на Австрийския институт за регионални изследвания, Австрийския федерален институт за икономика на селското стопанство, селски и планински изследвания (BAB) и Университета в Любляна, най-видимият ефект от структурните промени в Европа включва земята, изоставянето на земя, естествените промени на земеделските парцели, промените в видовете производство и управление, технологичната зависимост и др.
Фактори, които причиняват структурни промени
Както обясняват изследователите, европейското селско стопанство е претърпяло значителни структурни промени през последните десетилетия. Първият набор от фактори, които причиняват структурни промени в земеделските стопанства, е свързан с
общия социално-икономически контекст, към който изследователите са добавили други външни фактори, като изменението на климата, конкуренцията за използване на ресурсите и променящите се потребителски предпочитания.
Вторият набор от фактори се фокусира върху индустрии, които подтикват фермите да адаптират своите практики, напр. технологични разработки, цифровизация, цени на вложените и изходните продукти, пазарни и производствени рискове, загуба на
биологично разнообразие, пречки пред селскостопанската производителност и иновации, достъп до ресурси (особено земеделска земя) и регулиране на пазара на земя и др.
Третият набор от фактори е свързан с публичната намеса, а именно политическите мерки, като ОСП.
Препоръки
Според изследователите, за да се справят с тези промени и да се насърчи устойчивостта, бъдещият европейски селскостопански модел трябва да бъде адаптиран, за да включва различни профили на нововъзникващи фермери. „Това трябва да бъде валидирано от политика, с ясни цели и целенасочени мерки“.
За да се повиши устойчивостта на стопанствата, мерките трябва да подкрепят добавената стойност на продуктите, образованието и консултантските услуги, премахването на бариерите пред навлизането на младите хора в първичния сектор, управлението на риска
и по-големи колективни действия, изискващи общ преглед на селскостопанската политика и по-голямо преминаване към мерки за развитие на селските райони.
