Европейският съюз се нуждае от схема, която да направи разпознаваема местната продукция. Така ще може по-адекватно да се отговори на нуждите на клиентите от продукти, произведени в съответния регион. Това е основният извод от доклад публикуван от Европейската комисия за възможностите за етикетиране на местната продукция.
Според доклада търсенето на качествена, свежа и местна храна се е увеличило по различни екологични, здравни и социално-икономически съображения. В този смисъл една схема за етикетиране би помогнала на клиентите да разпознават продуктите, произведени в съответния регион. Докладът няма да бъде обсъждан от Европейския парламент и Съвета на министрите на ЕС. В него се използва изследване, направено сред потребителите във Великобритания, според което 70% от потребителите твърдят, че искат да купуват пресни продукти. Друго изследване посочва, че според 71% от французите и 47% от испанците е важно да купуват местни продукти. За половината от анкетираните е трудно да разпознаят продуктите, произведени в региона. Засега няма проект на схема за етикетиране, но докладът на Комисията анализира състоянието на местното фермерство, веригите за доставки и директните продажби.
Според Комисаря по земеделие Дачиан Чолош: „Комисията желае да насърчи фермерите да използват наличните възможности и да развият местните системи за производство на хранителни продукти. Чрез директни продажби и по-близки контакти с клиентите европейските фермери могат да придадат стойност на продуктите си, да стимулират продажбите си и да отговорят по-добре на очакванията на европейските граждани относно производството на местни продукти, както и относно методите за производство на тези продукти.” В доклада се посочва, че няма точна дефиниция на термина „местен” и в бъдеще трябва да бъде уточнена. Клиентът е този, който решава дали продуктът е местен или не и това може да създаде проблеми при определяне на схемата за етикетиране, се твърди още в доклада.
Според ЕК, въпреки липсата на точност при определяне на понятието „местен”, бъдещата схема за етикетиране не бива да се ограничава единствено до „директни продажби”. Продуктите, които се препродават от търговци по търговската верига също трябва да получат етикет „местни”, а не само онези, които се продават директно от производителя. Отбелязва се също, че всяка страна-членка в различна степен е развила свои схеми за директни продажби. Така е, защото съществуват големи национални и регионални разлики в структурата на фермите и в каналите на дистрибуция. Изследване на структурата на фермите в ЕС направено от Евростат през 2007 г. посочва, че средно 15% от европейските ферми продават повече от 50% от директната си продукция на клиенти, като съществуват големи различия в блока. В Гърция това са една трета от фермите, а в Испания само 0.1% от фермите.
Докладът подчертава необходимостта от хармонизиране на определението на термина „местен”, както и на подхода за продажби на продукти от региона. По мнение на Комисията директни продажби са необходими, за да бъде схемата ефективна. Освен това е необходимо включването на производителите в схемата да бъде опростено и улеснено.
