До края на август България ще поиска от Брюксел първото изменение на новата програма на селските райони. Целта е да се даде шанс на повече фермери да направят инвестиции в хидромелиорации. Това обаче ще стане едва след анализ на доклада, в който Световната банка обследва напоителните системи у нас, каза министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на дискусията „Деветте пътя към еврофондовете”, посветена на новата Програма за развитие на селските райони. Събитието се проведе в София, с основни организатори Министерство на земеделието и храните и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
„Надявам се, след като излезе официалният анализ и рамкирането на проектите от първия прием, ние да стигнем до консенсус за това, по какви правила ще продължим прилагането на Програмата за развитие на селските райони, така че да се подкрепят значително по-голям брой земеделски стопани в този програмен период”, каза министър Танева. “Следва да отчетем, че въпреки трудностите, българските земеделски стопани подадоха инвестиционни проекти с инвестиционни разходи на стойност над 2 100 000 000 лева. Това, смятам, че е един позитивен факт”, подчерта министър Танева. Над 1 милиард и 800 милиона лева субсидии са изплатени на земеделците тази година.
Има огромен интерес към усвояване на европарите, но не винаги този интерес е здравословен, каза Румен Порожанов, изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”. Той даде пример с одобрените в миналото проекти за фотоволтаични централи, които по никакъв начин не са допринесли за развитието на селата. В новия програмен период финансирането на изграждане на фотоволтаици е възможно само, ако е част от стратегията на определено стопанство да увеличи своята енергийна ефективност.
Лилия Александрова
