В Черно море има повишени запаси на трицона и калкан, а скумрията се завръща
Интервю на Светлана Трифоновска, сп. Агрозона, декември 2013
– Г-жо Маринова, един от основните сектори, за които отговаряте са горите, какво е състоянието им у нас?
– Както народът казва, в горите не е като в земеделието – да посееш и да береш плодовете след няколко месеца, а трябва поколения наред да се грижат за създаденото, за да има видим резултат след години. Твърдя, че в момента това, което се създава като насаждения, като отгледни сечи, е правилно и вече виждаме резултати. Според доклади на Световната банка прирастът на горите в България върви нагоре устойчиво. Важно е да се подчертае, че ние сме страната в Европа с най-много държавен горски фонд – 77%, като след нас е Полша. Може би и затова се различаваме от всички европейски страни. В другите държави преобладават или общински или частни гори, в които начините на работа, стиковането, цялостната дейност е по-различна. Затова, държавата трябва да е добър стопанин, за да има поколенията какво да ползват и след нас.
– Каква оценка ще дадете на реформата в горите от 2011 г.?
– Тази реформа бе очаквана и наложителна повече от 15 г. Но част от текстовете и нормативната база трябваше да се осъвременят, за да работят по-лесно. Най-важното е, че тя налага философията на разделянето на контролната от стопанската дейност и това, че както системата, така и всеки един ползвател трябва да бъде добър стопанин. Но все още българският гражданин не прави разлика дали влиза в общинска гора, държавна или частна, защото при нас реституцията е от 17-20 г., а в Европа е отпреди поколения. Въпреки, че законът е перфектен в тази си част.
– Как гледате на засаждането с бързорастящи видове?
– Аз лично подкрепям абсолютно всяко едно дърво, което се засади в страната, защото създаваме живот. Но не бива да се прекалява с новите видове, за да не се измести това, което имаме като традиция. Вече се връщаме към традиционните тополови месторастения като елша – видове, които са от тук и гарантират устойчивост.
– Поддържате ли добива на биомаса от горския фонд?
– Аз съм поддръжник на усвояването на по-голяма част от отпадъчната дървесина и отпадъчните останки от сечищата, защото ако тази маса не се усвоява, възникват предпоставки за пожари, за нарушения и набези от ромското население.
– Усилено се говори и пише, че в Германия се връща модата на самовъстановяванто на гората. Как е при нас?
-Преди години имаше леко залитане, че гората може да се самовъзпроизвежда, но лесовъдската гилдия у нас е на позиция, че на гората трябва да се помага. Прирастът няма как да се получи ако не влезем още в ранна възраст на растенията да направим просеки и прореждания, да уточним кой ще е водещият дървесен вид. Ако не правим това има опасност да създадем предпоставка да имаме неустойчиви гори. Това е най-големият проблем, с който не можем да си позволим да не се справим. В Германия имотите са частни или общински, начините и схемите на създаване на самите насаждения са по-различни, така че начинът им на стопанисване е различен. Ние не можем да си позволим да оставяме само на природата да си каже своята дума, защото рискуваме от цели масиви да бъдат освободени големи площи след ветролом или снеголом. В България има територии /затворени басейни/, където и в момента нищо не се прави. Те са по-трудно достъпни, например там където има вековни гори – в Стара планина, в Рила и в Родопите.
– Какъв е ефектът от разделянето на двете дейности в закона?
– Към момента имаме добър модел на структурна промяна. Последните две години завършват с положителен финансов резултат. Единственото, към което трябва да се заостри вниманието, е изоставането със залесяването и създаването на нови гори. То е резултат не от това, че предприятията не са се справили, а защото в закона има норма, според която се оставя по-дълъг период от време за самовъзстановяване на гората. Затова, със заемането на тази длъжност, първостепенната ми задача беше да скъсим този период. Приоритет за следващата година ще бъде създаването на нови насаждения.
– Много обществени организации, включително и новосъздадени, сами тръгнаха да залесяват?
– Всяко едно от шестте държавни предприятия ще има план. По отношение на финансирането, една част ще бъде от стопанската им дейност, друга по ПРСР и трета по Националния план с министерство на труда и социалната политика. По време на пожарите през 2000 г. заедно със социалното министерство, министерството на земеделието и аграрната реформа подготвихме програма за залесяване, която имаше страхотен успех. Много хора, трайно незаети от различни региони бяха включени. Сега отново подготвяме такава програма, защото визията на правителството е малките и средни фирми да осигуряват заетост. Паралелно с нашето министерство, тези фирми ще бъдат бенефициенти и в социалното министерство, като ще могат да наемат хора, които да произвеждат посадъчен материал, да създават гори и после да се грижат за тяхното отглеждане до определена възраст.
– Поздравления за проекта за дъбовите гори по Черноморието, защото вие имате много силно присъствие там. Това е може би най-успешният проект по отношение на залесяването.
– Смея да кажа, че този проект е наистина лице на цялата система. Той е по Life+. Проверяван е няколко пъти от Брюксел. Колегите, които работят по него наистина показаха всеотдайност и може би те са от малкото, които се опитват да възстановят видове, които са местни, колкото и трудно да е това. Но е важно да ги оставим за поколенията. Първите залесявания датират от 1900 г.
– Миналата година имаше твърде много пожари, справихте ли се?
– С общите усилия и с превенцията още от подрастващите, постигаме добри резултати. Миналата година пожарите са били около 900 бр., а тази са 300.
– Горските имат ли достатъчно оборудване?
– Да, но има и какво да се желае, защото все пак териториите са много големи и това, което ние ползваме като техника не е достатъчно. Тепърва ще се опитаме с ПРСР да подсилим и осъвременим техниката, защото разполагаме едва с 48 автомобила, които са за пряко гасене. Те са доста мобилни и с тях бързо се реагира, но за цялата страна не са достатъчни.
– Рибарската програма?
– Този сектор определено е не много добре познат за цялата страна. Но в региона на Бургас, Варна, пък и в централната част на страната, вече има доста предприемачи, които инвестират в аквакултури. Това, което заварихме като управление, беше, смея да кажа, притеснително. Постепенно нещата влизат в последователен ритъм. С анализа, който направихме в продължение на месец и половина се уточни, че Агенцията по рибарство и аквакултури има нужния капацитет, който може да се надгради и във времето да се опитаме да запазим част от средствата. Защото през юли месец имаше опасност доста голям процент от тях да бъдат изгубени. Но с работни срещи, с комитет по наблюдение, с гаранционния фонд и с експертите от Брюксел, нещата вървят към подобряване и то значително.
– 101 млн. евро ли не можем да усвоим?
– Не можем, защото когато действащата нормативна база не е отворена да дава шанс на всеки един заинтересован да е допустим, нещата не са така прости. Местните инициативни рибарски групи (МИРГ) бяха занулени от административни тежести. Всичко това е отстранено с промяна в наредбата. Вече имаме и подписани допълнително около 60 проекта с МИРГ- овете. Те са основно за надграждане и добавена стойност на вече съществуващи водоеми, за осъвременяване и популяризация по промоционалната програма, с различна насоченост като възможности. Имаме одобрен проект за рибарско пристанище в Бургас. Няколко други подобни заявления се разглеждат в момента. Три са държавните пристанища, които ние ще се опитаме в краткото време да надградим, за да получим европейски полъх и да имаме убеденост, че средствата, които се харчат ще бъдат в правилна посока – в случая Балчик, Варна и Созопол.
– А рибните борси ?
– Борсата и тържището са нещо, което е важно за нас като администратори на тази програма. В момента имаме информация, но тя не може да се използва, защото натрупването на неверни данни през годините я е изкривило. Статистиката показва, че консумираме по 10,5 кг. риба на домакинство за година, но браншовиците твърдят, че това не е вярно. Създаването на един пълен софтуер, който да следи това, което се произвежда, което се изнася и което се консумира и тези данни да се администрират, ще е една гаранция, че ние искаме този сектор да бъде достатъчно публичен. Рибарските пристанища ще са факт и ще ги има, както и рибарската борса. На нея ще се администрира тази допълнителна информация, която да ни казва какво да правим.
Напредваме по втория програмен период, в който приоритет ще са Местните инициативни групи, диверсификацията, разнообразието. Целта е не само да произвеждаме сом и шаран, а и много други неща, които звучат дори екзотично. В Европа например вече садковото отглеждане не се приема толкова добре. Върви се към истинското, в морето, без хранителните добавки. Плевелните риби са екологично по-истински.
– Как може да стане това? Ще има зарибяване на морето ли?
– На Съвет на министрите в Люксембург се уточни, че ще се опитваме да се използват международните проучвания на експерти по какъв начин фауната и ресурса във всички водни територии да се подсилва, как да се грижим той да е по-голям, за да може общите допустими запаси да бъдат преразглеждани на научна основа. Даже във втория програмен период ще има определени мерки за контрол и наблюдение точно върху тези ресурси.
– В Черно море рибата изчезва ли?
– Не! През юли на Съвет на министрите, комисарят по морско и рибно дело Даманаки обърна сериозно внимание, че Черно море, колкото и малък басейн да е, е важно като разположение. Досега не се беше говорило, че това е важно за Европа, имайки предвид, че само двете страни – Румъния и България са държави-членки, а в останалите черноморски страни има сериозни проблеми с контрола на улова и охраната. Точно затова ще бъде изграден център за контрола, по възможност в България, но това все още е въпрос на преговори. Страната ни просто трябва да покаже, че има воля Черно море да остане със своето разнообразие на фауна. Тук има повишени запаси на трицона, на калкан, а скумрията се завръща.
– Рибарските борси къде ще бъдат изградени?
– Те ще се ситуират в зависимост от анализа, който ще бъде направен, конкретно като бенефициенти, къде са ситуирани повече, за да може една борса да може да се зарежда своевременно и да бъде близко до рибарите.
– Добър ловец ли сте?
– Удоволствие е за мен да ходя на лов за дребен дивеч, защото ловецът е добър, когато може да ловува дребен дивеч.
– А риболова, обичате ли го?
– Да, но ми остава малко време за това. Обичам да ходя на риболов за костур, който е много труден. Но това е една наистина много е вкусна риба.
Д-р инж. Валентина Маринова е доктор е по икономика и управление по Горско стопанство от Лесотехническия университет. Има специализации по международни отношения. Започва кариерата си като лесничей в Горско стопанство – гр. Твърдица. В последствие е последователно директор на държавно лесничейство и на дивечовъдна станция в гр. Котел. От 2006 г. е главен секретар на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). От 1 юли 2013 г. д-р Маринова е заместник-министър на земеделието и храните, като в нейния ресор попадат горите и аквакултурите. Владее английски и руски език.
