Просото е продукт, подобен на амарант и киноа , но все по-предпочитан. До преди години в 
Европа просото се е използвало предимно като храна за птици и добитък. Сега, обаче то може да бъде забелязано в менютата на най-добрите ресторанти.
Историята разказва, че зърното първо е култивирано в Китай и северните части на Африка и по-точно Етиопия, и то още по времето на неолита. С времето, просото се разпространява по цяла Европа. Още римляните и галите правели каша от него, а през Средновековието то било по-широко употребявано и от пшеницата. В Стария Завет също се споменава като суровина за хляб.
Днес културата продължава да бъде основна храна за една трета от населението на света. Просото се мели на брашно, като то се използва за месене на плоски хлебчета, характерни за много азиатски страни. В някои африкански страни се прави бира и вино от него. Най-големите производители на зърнено-житната култура са Китай, Индия, Нигерия и Русия. През последните години интересът към зърното обаче нараства. Просото е търсено особено при безглутеновите диети.
Хранителни стойности на просото
Просото е питателна храна. То съдържа фибри, желязо, витамини В, манган, фосфор и магнезий. Освен това е силно алкално, а това го прави лесно смилаемо и успокояващо стомаха. Ежедневната консумация на зърнени храни и в частност просо, осигурява богат набор от полезни вещества, необходими за правилното функциониране на организма.
Просо е толкова универсален продукт, че може да се използва в основните ястия и десерти. Има деликатен аромат и в зависимост от начина, по който се приготвя текстура му може да е хрупкава или мека.
Ползи от просото
- Просото спомага за добрата работа на стомаха ни. Трудностите в храносмилатлната система освен неприятни и болезнени, могат да задействат редица други проблеми. Редовният прием на просо ще спомогне за здрави черва и превенция от язви или рак на дебелото черво. Освен това продуктът спомага за регулирането на холестерола.
- Често просото се използва не само от хората, които не консумират глутен по здравословни причини, а и от тези, които почистват организма си или са на диета. Просото премахва токсините от организма. То съдържа катехини (Катехините представлява натурални полифеноли, които са до 100 пъти по-ефективни от витамин С, в борбата с неутрализирането на свободните радикали). Те спомагат за правилното функциониране на бъбреците и черния дроб като отделят токсините от тялото.
- Смело може да се заяви, че болестта на столетието е диабета. Той засяга все повече деца и възрастни през последните години. След направено изследване, учени установиха, че при по-чест прием на просо, вероятността да бъдем засегнати от това заболяване е много малка. Това е така, защото просото съдържа магнезий, който помага на тялото да произвежда инсулин .
- Сърцето е жизненоважен орган, който отговаря за изпомпването на кръвта в тялото. Болното сърце има тежки последици за тялото тяло. Най-добрият начин да си осигурите здраво тяло и ум е да избирате правилно храната си. Просото е добър източник на фибри, които спомагат за поддържането на холестерола в тялото.
- Помага за възстановяване на тялото. Фосфорът помага за формирането на структурата на клетките в тялото, подпомага образуването на минералната матрица на костта и помага на молекулите, които са източник на енергия за нашето тяло. Просото е добър източник на фосфор, необходими на организма да изпълнява всички тези функции. Фосфорът също е компонент на клетъчните мембрани и структурите на нервната система.
- Предотвратява камъни в жлъчката. Някои проучвания показват ролята на неразтворимите фибри за предотвратяване образуването на жлъчни камъни. Има много изследвания, които показват, че консумацията на просо спомага за намаляване на риска от камъни в жлъчката.
Бозата от просо –глътка сладки спомени
Едва ли има човек, който не е чувал за радомирската боза. Един емблематичен град, не само зареди историята си, а и поради сладката ферментирала напитка от просо, увековечена в града с паметника на бозаджията. Още Ксенофонд разказва, за чудната каша правена от месопотамците и анадолците преди 9-и век пр. Хр. По-късно в шумерски източници отново се говори за напитка от смляно просо. След 10-и век бозата става 
популярно питие сред централно тюркските народи от Азия. А малко-по късно стига и до Балканите. В истинска мода се превръща пиенето на боза в Османската империя, а правенето и е сред най-популярните професии по това време. Турските султани забраняват бозата, тъй като започва чест да се среща в комбинация с опиум. По-късно тя не само отново е позволено, но дори е сред задължителните питиета в армията. Това е така, защото е много питателна. Един литър боза съдържа хиляда калории, четири типа витамин B, витамин А и витамин Е и млечна киселина.
Старата рецепта за боза е само с препечено брашно от просо, вода, квас и захар. Днес бозата се прави по две рецепти – с пшеница и ръж или с просо и ръж. Тя е любима на много хора и често глътка от нея ни напомня за детството и колко сладко беше то.
Станислава Стайкова
