Три уникални сорта български сусам са създадени през последните години в института в Садово
Българският сусам е високодобивен и по-качествен от вносния – семената му са със значително по-мек и хармоничен вкус, в сравнение с този, който влиза у нас от Индия и Арабския свят. Предимствата му се обуславят както от сортовите характеристики, така и от природно климатичните условия у нас.
Три уникални сорта български сусам са създадени през последните години в Института по растителни генетични ресурси “К. Малков” в Садово, съобщи гл. ас. д-р Станислав Стаматов – специалист по маслодайната култура. По думите на учения, едно от най-важните предимства на нашата селекция, от агрономична гледна точка, е че кутийките със семена са устойчиви на разцепване. Причината е, че архитектура на плодните кутийки има плацента, която задържа семената. Това ги прави подходящи за механизирано прибиране. Днес 99% от сусама, който се отглежда по света се прибира ръчно, защото кутийките се разпукват при узряване и семената опадват на полето.
Последните два сорта сусам, признати през 2009 г. от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, са „Виктория” и „София”. „София” е най-високодобивният – реколтата достига до 300 кг. от дка. „Виктория” и „Милена” дават добиви около 150 – 200 кг. от дка. По данни на ФАО, добивът на сусам, в страните традиционни производителки от сортовете, които се прибират ръчно, са средно около 67 кг. от дка. Институтът в Садово поддържа общо шест сорта от културата.
Сусамът е познат като най-старото маслодайно растение, чиито семена се използват за храна от човека. В азиатската и индийската кухня отдават огромно значение на сусама за запазване на здравето и дълголетието. Като суровина се използва за производството на сусамов тахан, сусамова халва, сусамово масло, сусамки или за поръсване на питки, гевреци и козунаци. Сусамовите продукти представляват висококалорична и диетична храна. Семената на българските сортове сусам съдържат от 52 до 55% мазнини, 18-27% протеин и 18-20% въглехидрати. По тези показатели те превъзхождат значително вносният сусам. Сусамовото масло се използва в кулинарията, козметиката и медицината, а тахана като здравословна храна и лекарство при анемично болни, болни със стомашна язва и колити. Успешно се прилага за възтановяване след счупвания на кости и като профилактика на остеопорозата заради високото си съдържание на лесноусвоим от организма калций.
Сусамът е изключително подходящ за отглеждане при променящите се условия на климата, изтъкна гл. ас. д-р Стаматов. Приспособява се успешно към условията на околната среда, развива се и дава отлична реколта в сухи райони, благодарение на дълбоко проникващата си коренова система. Устойчив е на високите въздушни температури, в сравнение другите полски култури. Показва висока толерантност към болести, неприятели и към почви с високо рН.
Маслодайното растение има и редица икономически предимства, които го правят атрактивно за отглеждане. То може да се засее на мястото на провалени полски посеви – чрез него фермерите да компенсират загубите. Отглеждането и прибирането на реколтата не изисква специализирана техника – извършва се със същото оборудване, което се ползва при останалите полски култури. Сусамът предлага и висока възвращаемост на вложените средства, обясни в заключение гл. ас. д-р Стаматов.
