С Освобождението на България отбелязваме възстановяването на българската държавност след петстотин годишно османско иго. Освобождението е резултат от вековните борби на българския народ за независимост, които са дали повод на Русия да започне Руско-турската война от 1877 до 1878 г. На 3-и март е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя.
Новосъздаденото Княжество България е зависима от Османската империя автономна държава, номинално васално и трибутарно (плащащо данък) княжество със свое народно правителство и войска. Източна Румелия е област в рамките на Империята, ползваща се с административна автономия, включително собствени въоръжени сили („местна милиция“). Двете български области са обединени със Съединение на България от 1885 г., официално под формата на лична уния, въпреки съпротивата на Русия и след отблъскване на нападението на Сърбия. България обявява независимост като суверенна държава през 1908 година, когато са създадени необходимите условия за това.
“Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.”, казва Левски в свое писмо до Атанас Хинов през 1872 г. Поклон пред паметта на Апостола на свободата Васил Левски сторихме
през февруари, когато се навършиха 144 години от неговата гибел.
Ето какво завещание оставя на новите поколения чрез своето слово Любен Каравелов, който участва в националното революционно движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век:
„Учете се, братя мои,
мислете, четете,
и чуждото изучете –
от свойто – не гнусете:
който майка заборави,
бог ще го задави,
чужди люде не прибират
и в къщи не пущат;
свойте деца стават чужди
и за злите няма
в цяла земя безконечна
радост домакинска.”
– Из „Учете се братя мои”
