Инвестициите за подобно насаждение възлизат на 350-400 евро на декар
Търсенето на лешници в световен мащаб гарантират пазар на продукцията и извеждат необходимост в България да бъдат създадени около 3 000 хектара нови лешникови градини, стана ясно след среща на министъра на земеделието, храните и горите проф. Христо Бозуков с представители на световни фирми за производство на шоколадови изделия. Такава плантация за тринадесет годишен период може да произведе около 7000 тона лешници (тегло с черупката), като тяхната пазарна стойност възлиза на близо 17,5 млн. евро. Това се обуславя и от нарастващата тенденция към потреблението на лешници от хранителната промишленост. Тъй като те са здравословен продукт и подлежат на лесно съхранение за дълъг период от време.
„Българските земеделски производители трябва да се възползват от потенциала при отглеждането на лешници и гаранциите за изкупуване, които им предоставя търсенето на продукцията на световния пазар”, каза той.
Представителите на търговската фирма информираха министър Бозуков, че първоначалните инвестиции за създаването на овощна градина от лешници, с капково напояване, възлизат на около 350-400 евро на декар. Възвръщането на направените разходи за периода на вегетация на дръвчетата е към седмата година, а първата реколта е около четвъртата, като пълното плододаване започва около седмата година.
Отглеждането на лешници изисква ограничено използване на ръчен труд, понеже процесът е силно механизиран. Обработването на този вид насаждения могат да бъдат добра алтернатива за преориентиране на тютюнопроизводители към този сектор. Доходът, който се получава от отглеждане на лешници е близък до този на тютюна. Друго предимство при овощните градини с лешници са широките бразди до четвъртата година след засаждане, които могат да бъдат ползвани за отглеждането на протеинови култури, като за тях има осигурено субсидиране.
„Необходима е политическа воля и подкрепа за земеделците при отглеждането на черупковите плодове, за да се нареди България до световните доставчици на лешници“, отбеляза проф. Бозуков. Той добави, че за съжаление предишното правителство е водило политика, която не подкрепя създаването на нови насаждения от лешници. Това е и причината те да са изключени от възможността за подпомагане по инвестиционните мерки на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020.
