България е най-големият производител на лавандулово масло в света, като над 80% от продукцията е за износ. Това каза Веселина Ралчева Българска асоциация Биопродукти и производител на лавандула в интервю за Агенция „Фокус”. През последните години страната ни е успяла да изпревари лидера в производството на лавандула – Франция и в момента се изнася лавандулов цвят за Германия, Австрия, Швейцария, дори за САЩ и Япония. През последните две-три години определено има интерес към лавандулата, тъй като цената на лавандуловото масло доста се е покачила и това е довело до повишаване на цената на лавандуловия цвят. Тази година конвенционалното лавандулово масло се продава навън на цена около 70 – 80 евро на килограм, а биологичното – 90-100 евро на килограм, като тези цени са малко по-ниски от миналогодишните. Тазгодишната реколта от лавандулови насаждения е с около 10% по-ниска от миналата година, но това се отразява на полученото лавандулово масло, добави Ралчева.
Лавандулата е много устойчива култура, която има изисквания към климатичните условия и почвите. Най-подходящите региони за отглеждане на лавандулови насаждения в България са планинските региони – между Средна гора и Стара планина. През последните години са се увеличили лавандуловите насаждения в Северна България, но добивът от тази част на страната показва, че черноземните почви и климатичните условия там не са особено подходящи, посочи Веселина Ралчева. Най-важното изискване при оглеждането на лавандула е в периода, когато се прибира реколтата, времето да е горещо, сухо и да няма вятър. Карлово и Казанлък са регионите с най-много лавандулови насаждения в България. Неприятели на лавандулата са молците и скакалците, които унищожават цялата реколта и пречат на биологичното развитие на културата. Преди години се е смятало, че лавандулата се оглежда сравнително лесно по биологични начини без препарати и химични торове, но нашествията от молци и скакалци принуждават собствениците или да ползват скъпите биологични препарати или да се връщат към конвенционалния метод на производство, допълни Веселина Ралчева. Борбата с вредителите е с препарати, които обаче не са биологично разрешени, а тези, които са разрешени – са много скъпи и производителите са принудени да използват конвенционалния метод на отглеждане.
