В България се наблюдава радикален спад на лавандуловите насаждения

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
5 Минути

Българските производители на етерични масла в борба за оцеляване

През последните години в страната се наблюдава радикален спад на лавандуловите насаждения, а терените с ароматната култура се разчистват със светкавична скорост. Това заяви Николай Вълканов, председател на Сдружението на производителите на етерични масла “Дестилирано в България” по време на Третата национална среща на производителите на етерични масла в България, информира БТА.

Спрямо пика отпреди няколко години към днешна дата площите с лавандула са на 50%. „Заявените за подпомагане площи са под 100 000 декара, най-вероятно ще продължат да спадат и през следващите години“, посочи Вълканов, допълвайки, че интересът към биологично отглеждана лавандула също спада. Като произведено количество цвят данните започват да се доближават до 2018 г.

Най-бързо продължават да намаляват площите с лавандула в Североизточна България, най-вече Добрич.

По време на Третата национална среща на производителите на етерични масла в България Вълканов обясни, че глобалният пазар на етерични масла продължава да спада през 2023 г. за втора поредна година. Спрямо пика си през 2021 г. намалението в количеството (килограми) изтъргувана продукция е една четвърт спад, а в стойност е около 18%.

Вълканов цитира данни, според които осем от топ 10 пазарите на етерични масла трайно бележат спад, като най-големият се пада на американския пазар. Единствено положителна динамика има при търсенето в Индия и Швейцария. Това се вижда и в данните за външната търговия на страната ни за 2023 г. спрямо 2022 г. – с над 30% спада износът от страната ни, спада и вносът, което показва, че и

българският пазар страда от международната динамика

През първото полугодие на 2024 г. спадът продължава, но темпът на намаление е ограничен – за първите шест месеца на настоящата година само 8% е спадът в обем на всички масла, които се изнасят от страната. Вълканов посочи продължаващия спад на износа на лавандулово масло като най-съществен фактор за намалението на общия обем.

Според представените данни при розата започва да се наблюдава известно стабилизиране. Спадът при площите също е овладян. Вълканов подчерта, че за пореден път се вижда явна разлика в данните на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и тези на розопроизводителите.

„Ясно е, че методологията е различна, но МЗХ трябва да калибрира своите данни, защото се пораждат все повече съмнения дали част от пазара не е останал в сивия сектор“, коментира Вълканов.

Той продължи анализа с това, че нарастват биологично сертифицираните площи, а над половината от розопроизводителите са малки семейни производители с площи под 5 декара средно и в тях се отглеждат около 22% от розата.

Според данните през последните три години се забелязва стабилизация на международна цена, което позволява и на вътрешния пазар да се подобри добавената стойност по веригата производител – преработвател – търговец. Вълканов подчерта, че розопроизводителите тази година са в значително по-добра ситуация, защото разходите им са по-ниски, най-вече заради намаляването на цените на торовете и на горивата.

При маточината продължава спадът на площите с около една четвърт.

“От много области, които се опитваха да развиват тази култура, маточината практически вече е изчезнала,” посочи Вълканов.

По отношение на лайката, след огромния срив от 2018 г., през 2024 г. се наблюдава леко повишение в площите и в потенциала за производство на масло. Според данните към края на октомври 2024 г. регистрираните дестилерии в регистъра на REACH у нас са 86 с преработвателен капацитет над 3500 кубични метра.

В заключение Вълканов обобщи, че очевидно международният пазар е по-труден, с нарастващи клиентски изисквания, които идват повече от крайния потребител. Продължава и да бъде заплашителна регулаторната среда, която застрашава бъдещето на сектора. Вълканов подчерта и стабилизирането на цените при двете основни масла, което или е възможност за бъдещ растеж, или ще покаже ясно нуждата от преструктуриране.

„Очевидно има много голям срив в суровинната база, което води или ще доведе до консолидация и отпадане на част от преработвателите в бранша,“ отбеляза накрая председателят на Сдружението на производителите на етерични масла “Дестилирано в България”.

Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама