И в сезона на златните жита и златното слънце, и когато чувстваме лекотата, с която настъпва есента, жадуваме за миговете наслада, споделени с приятели и чаша златно пиво. За тенденциите, новостите на пазара и технологията на пенливата напитка „Агрозона“ разговаря с Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите.
Бирата става все по-популярна в страната – за 2016 г. потреблението й бележи ръст от 4%, а данните красноречиво говорят, че въпреки все по-голямото разнообразие от чужди марки, което се открива у нас, предпочитаме родното пиво. През 2016 г. ценителите на напитката от хмел са изпили общо 5, 5 млн. хектолитра, като 5,2 млн. от тях са от портфолиото на членове на Съюза на пивоварите. За бирата, както и за много други продукти у нас, водещ фактор е цената. „Цената е определяща в много голяма степен за българския потребител, но в същото време той се интересува и от качеството. Балансът между цена и качество е много важен.“, коментира Радомирова. Тя отбелязва, че има много интересни бири, които се предлагат на пазара у нас, предимно в големите градове, но българинът „все още не е готов масово да дава по 4-5 лв за една бира“. По думите й много бири се комуникират като занаятчийски (крафт), но това не винаги отговаря на истината и потребителите трябва да са внимателни. В страната дори имало случаи пиво с изписан срок на годност 1 година да се предлага като занаятчийско, което е странно.
Светло като ден
Основната част от продажбите са на светло лагер пиво – както у нас, така и в цяла Европа. Увеличава се обаче разнообразието от предлаганите напитки. Общо в страните от Европейския съюз вече сe произвеждат над 52 хил. марки и около 100 стила бира. „Това много голямо разнообразие на марките и на категорията като цяло, което се получи през последните две години, е в следствие развитието на малки и микропивоварни, най-често регионални.“, посочва специалистът. Тенденцията за развитие на микропивоварните е факт и у нас. От началото на годината в страната са открити три такива производства, миналата година – две. Общо микропивоварните у нас (като тук разширим понятието до производствен обем 10 хил. хектолитра/годишно) са 12.
По-широк бирен светоглед
Родният любител на бирата става все по-отворен към експерименти и нови вкусове. „Прави впечатление, че на българския пазар има все повече и повече стилове бира.“, коментира Радомирова. Расте консумацията на нискоалкохолните (под 2,8 обемни градуса алкохол) и безалкохолните бири. От алкохолните индустрии пивопроизводството е единственото, което позволява продуктът да бъде безалкохолен. Това се случва благодарение на факта, че има специални технологии за пиво с 0% алкохол. В същото време безалкохолните бири съдържат всички характеристики и качества на суровините, които имат традиционните, каза Ивана Радомирова. В халбата безалкохолно пиво също има малц, хмел, пивни дрожди и вода, но няма алкохол. Методите за получаване на безалкохолно пиво са различни, но важното е, че типичната за бирата органолептика се запазва, казва Ивана Радомирова.
Ново съдържание в халбата
Основен консуматор на модерните напоследък видове бира, включващи в състава си плодов сок, са жените. Тези бири се свързват с културата на коктейлите. Създадени са да отговорят на летните изисквания – във времето за почивка хората да могат да консумират продукт, който не е много сладък и е нискоалкохолен или безалкохолен. От това лято на пазара има вече и безалкохолни радлери, стана ясно от думите на изпълнителния директор на Съюза на пивоварите. Едно от новите предложения, е пиво с малинов сок.
Сред новите стилове бира, който навлиза у нас, е Indian pale ale (Ipa). Той се нарича по този начин, тъй като навремето англичаните са го произвеждали, за да го транспортират до колониите си в Индия и Азия. Напитката е с горна ферментация, силно охмелена, поради което е с дълга трайност. Много охмелените, горчиви бири са отново са модерни, сочат последните тенденции сред потребителите, стана ясно още от думите на Ивана Радомирова.
Произвежданите от членовете на Съюза на пивоварите непастьоризирани и нефилтрирани лагер бири продължават да са сред търсените напитки на пазара. Това са бири с долна ферментация, тип пилз, обясни Ивана Радомирова. Те не могат да бъдат произведени в условията на микропивоварна, тъй като „всеки един познавач на бирената култура и технология знае, че производството на лагер бири изисква буквално висш пилотаж в индустрията.“ Причината – изискват се големи инвестиции за оборудване, абсолютна чистота и технологична дисциплина, контролирани ниски температура по време на ферментация и отлежаване, кристална бистрота, специфичен балансиран вкус на продукта, фина пяна, все характеристики, които не могат да се постигнат при горна ферментация, обяснява специалистът. При непастьоризираното лагер пиво, както и в цялата бирена категория, хмелът играе ролята на естествен стабилизатор и консервант, а нивото на филтрация е изключително високо, за да не останат живи пивоварни дрожди, които впоследствие могат да помътнят пивото.
Късче бирена история
През 1964 г. в България в пивопроизводството влиза първият пастьоризатор и това е било най-голямата иновация в индустрията тогава, защото той дава възможност да се произвеждат бири със срок на годност над 12 дни. Днес, няколко десетилетия по-късно, благодарение отново на развитието на технологиите и уменията на пивоварите, стана възможно да се произвеждат бири, които са без пастьоризация и пак имат по-дълъг срок на годност – до 30 – 40 дни, заради изключително фината филтрация, отбелязва Радомирова. Има и вариант за бърза, шокова пастьоризация, по време на която в максимална степен се запазват полезните съставки в пивото.
Анета Стефанова
Материалът е публикуван в списание “Агрозона”
