Учени от института ФИБЕЛ изследват как соларните панели могат да защитават земеделските култури от климатични рискове и да създават възможности за допълнителни доходи на фермерите
В Швейцария, недалеч от Базел, учени от световно признатия Институт за изследвания в биологичното земеделие ФИБЕЛ разработват решения за едно от големите предизвикателства пред съвременното земеделие – как фермерите да произвеждат едновременно храна и чиста енергия.В института изследват иновативни агрофотоволтаични системи, които съчетават производството на земеделска продукция и слънчева енергия върху една и съща площ. Наред с новите технологии учените работят и върху устойчивото животновъдство, адаптацията на културите към климатичните промени и опазването на природните ресурси. Основният принцип е производството на храна да не води до изчерпване на природните ресурси.
Какви са резултатите от експериментите и могат ли агрофотоволтаиците да се превърнат в допълнителен източник на доходи за фермерите? Екипът на предаването „Бразди“ по БНТ посети института ФИБЕЛ, за да потърси отговорите.
От идея на учени и фермери до световно признат институт
Институтът за изследвания в биологичното земеделие ФИБЕЛ е основан през 1973 г. Първоначалната идея е била да бъде създаден държавен изследователски център, но след като политиците не подкрепят предложението, учени и фермери решават да поемат инициативата сами. „Добре, щом държавата не иска, ще го направим сами. Ще създадем фондация, която да изследва научно биологичното земеделие и да предлага консултации“, обяснява Юрн Сандрес, директор на института. Днес ФИБЕЛ е сред водещите научни центрове в света в областта на биологичното земеделие. В централата му във Фрик, кантон Аргау, работят около 300 души.
Климатичните промени изискват нови решения
„Климатичните предизвикателства са огромна тема за всички, които се занимават със земеделие. Заради горещините, които продължават със седмици, трябва да адаптираме земеделското си производство, включително биологичното земеделие, към тези условия“, заявява Сандрес. Едно от направленията, по които работят учените, е свързано именно с адаптацията към климатичните промени. В института са изградени агрофотоволтаични системи, които позволяват едновременното производство на селскостопанска продукция и електроенергия.
„Това са соларни панели, разположени върху земеделска земя по начин, който позволява едновременното производство на селскостопанска продукция и слънчева енергия върху една и съща площ. Това е голямата разлика спрямо соларните паркове, при които панелите заемат площта и обикновено не позволяват същото земеделско използване“, обяснява агрономът Хансякоб Шерер.
„С агрофотоволтаиците земята ни е защитена. Нуждаем се от нея, за да произвеждаме храна, но същевременно имаме нужда и от енергия. С тези системи постигаме и двете“, допълва той.
Агрономът определя технологията като бързо развиваща се и обещаваща. Освен че съчетават две производства, панелите могат да осигурят засенчване на растенията и да намалят топлинния им стрес при високи температури. В зависимост от конструкцията те могат да осигуряват и защита от градушки и проливни дъждове.
Овощните градини са сред най-подходящите приложения
Агрофотоволтаиците имат потенциал при овощните и ягодоплодните култури, които могат да понесат известно намаляване на светлината. Според специалистите в института при някои ягодоплодни се наблюдават добри резултати, но технологията не е подходяща за всички култури. „Има полета, на които не могат да се поставят такива системи. Трябва да бъдат изпълнени и редица условия. Едно от тях е близостта до точка за присъединяване към електрическата мрежа. Трябва да избягваме лошите практики и да развиваме добрите. В овощарството се мисли в перспектива от 20–30 години. Толкова трябва да издържат и соларните панели“, казва Шерер. Освен пригодността на културите и разположението на съоръженията от значение са и инвестиционните разходи, достъпът до електрическата мрежа и възможността земеделската дейност да продължи без съществени затруднения.
Плодовете узряват по-късно под панелите
Агрономът Михаел Фриде посочва, че наблюденията в института показват известно забавяне в узряването на плодовете под соларните панели. „Плодовете узряват малко по-късно. Всичко зависи от сортовете, но става дума за около една седмица. Забелязваме и по-слабо оцветяване на плодовете. За нас е много важно да изследваме и какъв е натискът от болести. При агрофотоволтаиците идеята е голяма – отгоре ток, отдолу плодове. В института трупаме опит, който впоследствие можем да споделим със земеделските производители“, споделя Фриде. Тези наблюдения показват защо е необходимо да се проследяват не само добивите, но и качеството на продукцията, сроковете на узряване и здравословното състояние на растенията. За да преценят дали технологията е икономически изгодна, фермерите се нуждаят от дългосрочни данни и резултати при различни култури и сортове.
Цветя в помощ на полезните насекоми
В института се отглеждат различни цъфтящи растения и смеси в подвижни контейнери. Те привличат полезни насекоми, а някои от растенията са и ядливи. Идеята е контейнерите да могат да се преместват според нуждите на стопанството и да се поставят на подходящи места, за да привличат опрашители и други полезни насекоми. Подобни решения могат да допринесат за поддържането на биоразнообразието и за по-устойчивото управление на земеделските площи.
Роботите облекчават работата във фермата
ФИБЕЛ разполага и със собствена ферма, в която се провеждат изследвания върху отглеждането на крави, овце и кози. Животните се отглеждат в система с открит обор и двор за разходки. В доилната зала кравите сами влизат за доене, което се извършва автоматично. Според Хансякоб Шерер просторните условия допринасят за спокойствието на животните. Особено впечатление прави, че кравите са с рога – практика, която поставя допълнителни изисквания към организацията на пространството и управлението на стадото.
Автоматизацията е важна и заради високите разходи за труд в Швейцария.
„Работната ръка е скъпа. Затова и ние, както много фермери, търсим решения чрез роботизацията. Никой не обича да чисти обора, нали? Затова тук тази работа се извършва от робот. Доилните роботи вече са широко разпространени в Швейцария и значително облекчават работата на фермерите. Проблемът е, че това също е голяма инвестиция. Разходите за заплати може да намалеят, но остават разходите за техника“, обяснява агрономът.
Потенциалът трябва да бъде доказан и икономически
Опитът на ФИБЕЛ показва, че бъдещето на земеделието зависи не само от новите технологии, но и от способността те да се адаптират към конкретните условия в стопанствата. При агрофотоволтаиците следващата важна стъпка е натрупването на дългосрочни данни за добивите, качеството на продукцията, климатичните ефекти и икономическата ефективност. Необходими са повече практически изпитвания и надеждни условия за инвестиции, за да могат земеделските производители да преценят дали подобна система е подходяща за тях. Съчетаването на производство на храна и електроенергия може да открие нови възможности за земеделските стопанства, но реалните ползи ще зависят от културите, конструкцията на системите и разходите за изграждане и поддръжка.
Снимки:БНТ
