Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България
Интервю на Маргарита Кожухарова, сп. „Агрозона“, октомври 2012 г.
– Г-н Тодоров, всяка годишнина освен празник е и повод за равносметка. По Ваша инициатива преди осем години беше учредена Асоциацията на земеделските производители. Какво наложи създаването й?
– Инициативата всъщност беше на няколко активни и много инициативни земеделски производители, които бяха учредителите на АЗПБ. Асоциацията беше създадена през 2004 г., когато започна най-активният процес на присъединяване на България към ЕС, с цялата трансформация на нормативната уредба в съответствие с тази на Общността. Заедно с лавината от информация, която ни заля, логично възникнаха редица неясни казуси и много въпроси. По същото време тръгнаха и първите проблеми с програма САПАРД. Сред земеделските производители се породи естествената нужда от една истински работеща, активна браншова организация, която да отговори на новата действителност и нововъзникналите потребности на фермерите в следствие на европейското ни членство.
– Кои бяха най-големите предизвикателства пред вас?
– Цялата инициатива беше едно голямо предизвикателство. Първата ни задача беше да наложим Асоциацията като адекватен и надежден партньор на държавните институции по отношение на въвеждането и оптимизирането за нашите условия на новите европейски политики. Целта ни беше да се създадат добри нормативни актове за прилагането на Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР). За нас беше важно да подсигурим обратната връзка между фермерите и администрацията, да бъдем свързващото звено в комуникацията помежду им, да сигнализираме навреме за нуждите и проблемите, които възникват и да защитаваме позицията на фермерите по различни казуси пред администрацията.
– Как избрахте модела, по който да работи Асоциацията? Учите ли се от някого?
– През 2005 г. между България и Германия действаше споразумение за техническо сътрудничество, известно като ГТЦ. Тогава нашата Асоциация навърши една година, а Немският земеделски съюз отбеляза своя 90-годишен юбилей. Съвместно разработихме редица проекти. Научихме много за добрите модели, утвърдени от практиката. Всичко ни харесваше и впечатляваше. Изглеждаше просто и лесно. Единствената работа на фермера в Германия е да произвежда. Всичко е координирано до последната стъпка, най-често от неправителствената организация. Питах се толкова ли е сложно да внесем немския модел у нас. Наистина се оказа трудно, защото те го правеха 90 години, ние – само една.
– Сгреши ли администрацията, като копира модела САПАРД в новата програма?
– Това беше огромна грешка, която вече се вижда. Администрацията не се вслуша в нашите становища. Нееднократно предупреждавахме, че пренасянето на модела САПАРД в новата програма ще е пагубно, особено по отношение на усвояването на средствата. Пред съвестта си обаче съм чист, защото в качеството си на председател на Асоциацията, участвах във всички работни групи и комитети, и съм предупреждавал за заложените капани в Програмата за развитие на селските райони. Но никой не се вслуша в думите ми.
– Кои от тези капани са най-голяма заплаха и късно ли е да бъдат отстранени?
– Когато се говори за изпълнение на ПРСР, обществото допуска една основна грешка, инспирирана донякъде и от медиите. Вследствие на незнание най-често се коментира темата за слабото усвояване на европейските средства. Точно тук се прави подмяна на приоритетите. Не е важно колко европари ще загубим или усвоим, а дали ще изпълним заложените цели за модернизация на отрасъла. Когато не успеем да ги покрием, както се случи със САПАРД, имаме намаляване на финансовия пакет. И от това губи не само страната ни, като член на ЕС, а селското стопанство и всички свързани с отрасъла.
– Бихте ли дали конкретен пример?
– Преди 2007 г. от Асоциацията настоявахме да се разработи по-гъвкава схема за агроекологичната мярка. Предложихме да се заложат минимум средства – до възможните 25% от общия финансов пакет, защото по наши данни хората още не бяха готови за биоземеделие. Виждахме незнанието им за възможността и начина да работят в тази посока. Доказателство за това беше неусвоеният бюджет по същата мярка, която преди това действаше и по програма САПАРД. Беше очевидно, че освен увеличаване на ставките, нямаме друг вариант, защото имаше малко кандидати и огромен бюджет за екологични дейности по ПРСР. И нямахме право нито да намаляваме, нито да прехвърляме тези средства в други мерки. Едва по-късно, когато ръководството на земеделското министерство се смени и там влязоха хора от фермерските организации, които бяха наясно с реалностите, се стигна до увеличаване на ставките за агроекологични плащания. Мярката стана атрактивна, фермерите започнаха да мислят в насока развитие на биоземеделието. Те получиха реален стимул да използват европейските пари за полагане основите на модерни стопанства с екологично чиста продукция и да са готови за следващия програмен период. Защото след 2014 г. Брюксел поставя основен акцент върху биоземеделието, като основна политика в селското стопанство.
– Къде направихте пробив в диалога си с чиновниците?
– Като успех днес можем да отчетем договореностите, които постигнахме по мярка 121 “Модернизация на земеделските стопанства”. След редица разговори и тук, и в Европейската комисия, успяхме да договорим увеличение на финансовата рамка на мярката. Успяхме да освободим фермерите от задължението при кандидатстване да предоставят договори за ползване на земеделската земя. Знаете как при подаване на документи по САПАРД във фонд “Земеделие” се носеха цели кашони, пълни с договори. Договорихме и още куп облекчения, сред които възможността за подаване на втори проект по програмата, преди изпълнението на първия. През 2010 г., след влизането на хора от неправителствените организации в изпълнителната власт, наредбата беше преработена. Смятам, че днес тя е много добра. Имаше още наши предложения, които не бяха възприети. Те бяха свързани с други мерки от програмата, които и до днес носят негативи, които пречат при изпълнението на заложените цели. Много е важно да се обясни на хората, да им се посочи как да кандидатстват и какво могат да постигнат особено при по-непопулярните мерки. Именно това се стремим да правим в асоциацията.
– Дейността ви не се ли дублира донякъде с тази на Службата по съвети в земеделието? Как е в другите държави от ЕС?
– Ние не изземваме техните функции. По скоро покриваме тяхната дейност и то безплатно. Въпреки че Службата е част от държавната администрация, тя беше единственият допустим кандидат у нас по мярката за консултантски услуги, финансирана с европари от Брюксел. Искате да направя паралел – нека погледнем как работят колегите ни в Австрия. Това което ние като асоциация правим е вменено на Австрийската земеделската камара. Тя също е неправителствена организация, но получава държавно финансиране. Нейните регионални звена действат като областните дирекции на фонд “Земеделие” и общинските служби “Земеделие и гори”, взети заедно. Те очертават земите, дават информация на стопаните и разработват част от проектите, които не изискват бизнес план. Там, в една регионална земеделска камара, осем души обслужват над 2500 земеделски производители от района. Това е точният модел и на контрол, защото хората се познават, комуникацията става бързо и никой не може и да си помисли да излъже Камарата.
– Под заплаха е бюджетът за Общата селскостопанска политика за следващия програмен период. С какво още са свързани най-големите ви тревоги?
– Основите проблеми след 2014 г. са свързани с предложението на Брюксел за въвеждане на таван на субсидиите от 300 000 евро при директните плащания и завишаване на изискванията за агроекология до 30% на стопанство. Работим изключително активно в защита на интересите на нашите земеделски производители. Не смятам обаче, че има голяма чуваемост на гласа ни в ЕК, но не мога да не отбележа, че за първи път имаме разбирането и подкрепата на земеделското министерство.
– Как си обяснявате този революционен завой в политиката на аграрното ведомство?
– Днес почти навсякъде гласът на неправителствените организации се чува по-ясно. От друга страна министерството стана по-отворено към проблемите на фермерите. Не е и без значение и фактът, че зам.- министър Светлана Боянова, която пряко работи и отговаря за прилагането на европейските програми у нас, е бивш изпълнителен директор на Асоциацията. По времето, когато се синхронзираше законодателството ни с това на ЕС, тя работеше в министерството и беше в течение на тези процеси от самото им начало. Тя е работила също и в други неправителствени организации. При нас Боянова се занимаваше с координацията и комуникацията със земеделските производители и натрупа доста опит. Подготвяше и всички наши становища както до министерството, така и до Брюксел. В Европа е напълно нормално хора от фермерски организации да стават министри или заместник министри. Почти всички Еврокомисари по земеделие, преди Дачиан Чолош, са тръгнали от фермерски асоциации, дори са били и действащи фермери.
– Защо у нас приемат земеделецът – министър като потенциален престъпник, който трябва да се откаже от стопанството докато заема поста. В Европа министрите се гордеят, че са действащи фермери.
– В България това се счита за “конфликт на интереси”. В Европа и министри, и еврокомисари не само, че не се отказват от стопанствата си докато изпълняват мандата, но са и бенефициенти по европейските програми за земеделие. И в това няма нищо лошо. Темата за конфликта на интереси у нас се наложи от едно лице, което управляваше фонд “Земеделие” и се казва Димитър Тадаръков. Той започна да сочи дори в Парламентарната комисия по земеделие кои народни представители имат сестри и братя, които получават фермерски субсидии. Това беше наистина абсурдно. Защото всеки, който работи в стопанството си и е коректен, подлежи на подпомагане. Небезизвестната госпожица Калина Илиева пък доразви сапунения балон за “Свързаните лица” – пълно неразбиране и некомпетентост. Защото развитото фермерство предполага семеен бизнес, със свързани лица.
– В този ред на мисли, е интересно да се каже и как така нареченият “консултантски бизнес” се превърна в мръсна дума?
– Отново опираме до сбъркани понятия. В страните от Европа възприемат консултантите като полезни хора, които редом с адвокатите подпомагат бизнеса там където той няма потенциал или време да се справи. Процесът по очерняне името на консултантите започна от ниските нива на администрацията. Чувал съм безброй пъти служители на фонд “Земеделие” и на министерството да казват “Не щем да чуваме и виждаме консултанти”. Те настройват кандидатите срещу хората, които могат да им окажат компетентно съдействие при подготовка на проектите. Тези нагласи стигат до ръководството, което няма пряк поглед върху конкретната ситуация. И една лъжа, повторена десет пъти, става истина. Отделно, темата се подема и от медиите, които се стремят да отговарят на потребностите на обществото, а именно – на нуждата от емоции, шоу и скандали.
– Работите пряко и със земеделските производители, и с държавната администрация, и със законодателната власт. Кои магистрални отсечки от диалога със стопаните са Ваше дело?
– Няма да влизам в детайли, защото обемът на работата е огромен. Водещата цел за нас през годините, като Асоциация, е била в ранен етап да информираме хората за това, което им предстои. За да получим навреме тяхното становище по дадения казус и направим обратната връзка със законодателя, с администрацията или съответната ресорна институция. Ние доказахме, че сме сериозен партньор и на фермерите, и на държавната администрация. Работили сме добре с всички Парламентарни комисии по земеделие през последните осем години. И всички закони, които са правени или променяни са се случили с наши становища. Установили сме, че това е успешният модел на работа за една неправителствена организация – поддържането на диалог между институции и производители, а не влагането на средства, време и енергия в организирането на протести с повод и без повод.
– На какъв модел земеделие трябва заложи страната ни в бъдеще?
– Ще изкажа личното си мнение, без да ангажирам с него Асоциацията. Смятам, че ние се доближаваме до американския модел, характерен с окрупненото земеделие. Затова трябва да заложим на по-големите структури и на добрия мениджмънт, в който да бъдат включени всички новости в сектора – и като наука, и като механизация. Не заставам плътно зад тезата, че в земеделието трябва да се разкриват нови работни места, защото селата ни са обезлюдени и не виждам как можем да върнем хората обратно там. А там където ги има – не искат да работят. Малко са местата където се работи истински и се виждат реални резултати. С болка ще кажа, че усърден труд на полето може да се види само в смесените райони, където преобладава мюсюлманското население. Затова и ние, като Асоциация, винаги сме заставали зад тях.
– Какви са основните приоритети на Асоциацията за в бъдеще?
– Искаме да засилим взаимоотношенията с пазарите при директната реализация на продукцията на фермерите. Много от фермерите през годините увеличиха продукцията си и вече са готови да разкрият и производствени структури. Ще продължим да работим с тях и да им съдействаме. Предстои да сключим и меморандум с Българска банка за развитие за по-лесно финансиране на проектите на нашите членове. Имаме много работа и по новия програмен период. Акцентът там ще бъде върху директните плащания, където трябва да се изчистят редица въпроси. Най-важният сред тях е да се въведе ред в поземлените отношения при ползването на земята. За да се реши проблемът със застъпванията при очертаването на площите и санкциите, които фермерите търпят от това, е нужно да се търсят начини за стимулиране на договорните отношения между собственици и ползватели. Доволен съм, че по този въпрос имаме подкрепата на земеделското министерство.
Съединението прави силата
За осемте години от създаването си, АЗПБ може да се похвали с много успешни проекти и инициативи. В работата си с редица международни организации и институции, асоциацията се е доказала като надежден партньор и в момента често се случва различни фирми от цял свят да се обръщат именно към нея в търсене на нови пазари и сътрудничества. Съвместно с GTZ, FEFAC, Copa-Cogeca и фермерски организации в Австрия, Италия, Македония, Румъния, Молдова и дори САЩ, АЗПБ концентрира и разпространява знания по най-актуалните теми и всякакви новости в агросектора. У нас асоциацията е несъмнено сред най-силните и чуваеми неправителствени земеделски организации и участва активно при изготвянето на програми и политики, закони и други нормативни актове на национално и европейско ниво.
От 2011 г. АЗПБ реализира проект, подкрепен от Фондация „Америка за България”, благодарение на който укрепва своите регионални структури и подобрява разпространението на информация за най-важното от случващото се в сектора сред своите членове и останалите земеделски производители. С помощта на проекта са разкрити два нови регионални офиса и е закупено оборудване за почвени проби и анализи, благодарение на което фермерите имат възможност да получават максимално актуални данни за почвените показатели в стопанството си.
АЗПБ неуморно търси различни начини да подобри и оптимизира своята работа в полза на земеделските производители, вземайки най-доброто от идентични организации в страни, в които земеделието е достойно за подражание и прилагайки го доколкото е възможно у нас.
